Безнадеждността на задачата ми ставаше все по-ясна. Той беше по-силен, отколкото го бях преценил отначало, но беше ужасно изтощен. Нямаше резерви, които да изгори. Бях го донесъл тук с надеждата за изцеляване с Умение, но докато бавно измивах първо едната му отпусната ръка, а после другата, се отчаях. Освен ако не можехме да преградим силата му преди да започнем, нямаше да преживее лечението. А ако не го изцеляхме бързо, нямаше да живее достатъчно дълго, за да преградим силата му. Мислите ми се гонеха в кръг. Бях изложил на риск всички ни, за да го донесем за лечение, което не можеше да преживее.
Внезапно осъзнах, че до лакътя ми е застанала Кетрикен. Винаги изискана и вежлива, тя благодари на зяпналата я лечителка преди да я отпрати. Зад нас помещението беше стихнало и разбрах, че Копривка е наложила своето. Лечителите бяха напуснали и нейната котерия на Умението се събираше около леглото на Ридъл. Сенч обясняваше, че е виждал такива неща, и уверяваше Копривка, че Ридъл ще се оправи, трябва му само силна храна и няколко дни сън. Оспорваше намесата с Умение в полза на храната и отдиха. Ридъл бил отдал повече сила, отколкото можел да си позволи, но бил силен мъж, сърцат, и Копривка нямало защо да се бои за него.
В ума ми се прокрадна въпрос. Колко точно знаеше Сенч? Колко безскрупулно беше използвал Шишко? Или беше изцедил Стабилен — и с каква цел? По-късно. Щях да стигна до дъното на това по-късно. Знаех от опита си с краля-претендент Искрен, че Сенч може би е прав. В паниката си за Шута не бях помислил за възможността да изцедя Ридъл толкова, че да го оставя оглупял и обезумял. Моят приятел и любимият на моята дъщеря. Дължах извинения и на двамата. По-късно.
Защото Копривка също дойде до леглото на Шута. Погледът ѝ пробяга по него сякаш беше кон, който обмисля дали да купи. Погледна ме, после погледна настрани — досущ както Пчеличка отбягваше очите ми. Заговори на някаква млада жена, застанала до нея.
— Какво мислиш? — Попита я както учител пита ученик.
Жената си пое дъх, разпери ръце и бавно ги задвижи над тялото на Шута, без да го докосва. Шутът затихна съвсем, сякаш бе усетил отбягването на допира и това го бе оскърбило. Ръцете ѝ преминаха над него още веднъж. След това тя поклати глава.
— Виждам старо увреждане, което би могло или не би могло да се изцери по-добре. Като че ли няма нови рани, които да го изложат на непосредствена опасност от смърт. Има нещо много странно и неправилно в тялото му. Но не смятам, че се нуждае от незабавна намеса с Умението. Всъщност, колкото е немощен, подозирам, че това по-скоро би му навредило, отколкото да помогне. — После сбърчи нос и подуши: първият знак, че изпитва някакво отвращение от пациента си. Изправи се и зачака оценката на Копривка.
— Съгласна съм — каза тихо Майсторката на Умението. — Ти и останалите можете вече да си ходите. Благодаря ви за бързото отзоваване.
— Да, учителко. — Жената ѝ се поклони. Копривка тръгна с нея и се върна при леглото на Ридъл, докато останалите от лечителската ѝ котерия тихо напускаха лазарета.
Кетрикен гледаше Шута с напрегнато внимание. Закри с ръка устата си, когато се наведе над него. После се изправи и впи изпълнените си с тревога сини очи в мен.
— Не е той, нали? — каза умолително. — Не е Шутът!
Той леко се размърда, а когато отвори незрящите си очи, тя потръпна. Шутът заговори накъсано.
— Да можеше Нощни очи… да е тук да… гарантира за мен. Моя кралице.
— Не кралица вече. О, Шуте…
В гласа му прозвуча старата насмешка:
— Моя кралица, все още. А аз съм все още… шут.
Тя седна изящно на ниското столче от другата страна на леглото. Не ме погледна, а започна грижливо да навива нагоре пищните ръкави на роклята си.
— Какво стана с тях? — попита ме строго. Взе чиста кърпа, топна я във водата и без никакъв знак за отвращение започна да го мие. Един отдавна погребан спомен се съживи в ума ми. Кралица Кетрикен измива телата на убити Претопени, прави ги отново наши и ги възстановява преди да бъдат погребани. Никога не се беше колебала.
Заговорих тихо.
— Малко знам какво е сполетяло Шута. Очевидно е бил изтезаван и е изминал дълъг път, за да ни намери. Ридъл пострада заради мен. Бях припрян и разтревожен и използвах силата му, за да пренеса Шута през стълбовете. Не бях извличал от нечия сила в такава ситуация. Вероятно съм извлякъл прекалено много и мога само да се надявам, че не съм му нанесъл трайни увреждания.