— Моя вина — отрони Шутът.
— Не, моя е. Как би могла изобщо да е твоя? — отвърнах почти грубо.
— Силата. От него. През теб. До мен. — Пое си дъх. — Трябваше да съм мъртъв. Не съм. Чувствам се по-силен, отколкото съм бил от месеци, въпреки… случилото се днес. Ти ми даде част от неговия живот.
В това имаше смисъл. Ридъл не само ми беше дал сила да пренеса Шута през стълба, но и ми беше позволил да взема живот от него, за да дам сила на Шута. Благодарността ми се бореше със срама. Обърнах се към Ридъл. Не гледаше към мен. Копривка седеше на ниското столче до леглото му и държеше ръцете му. Възможно ли беше изобщо да мога да изплатя някак този дълг? Едва ли.
Обърнах се отново към Шута. Беше сляп. Не можеше да види, че Кетрикен се труди грижливо да почисти разкривените пръсти на ръцете му — сълзи се стичаха по страните ѝ, — онези ловки ръце с дългите пръсти, които жонглираха с дървени топки или ивици коприна, караха да се появи монета, кривяха се в обиден жест или махаха изразително да илюстрират някоя приказка, която разказваше.
— Не е твоя вината — каза тихо Кетрикен. — Подозирам, че Ридъл е знаел какво дава. Той е отдаващ човек. — Дълго мълчание. — Заслужава това, което е спечелил. — Нямаше нужда да обяснява какво има предвид. Само въздъхна. — Имаш нужда от гореща баня, Шуте. Интимността все още ли е твоя мания?
От устата му излезе немощен звук, който можеше да е смях.
— Изтезанието оголва човек от всякаква интимност. Болката може да те накара да пищиш или да се молиш, или да се подмокриш. Никаква интимност няма, когато враговете ти те притежават и нямат никакво угризение, никакво човешко угризение изобщо за това, което ще ти причинят. Тъй че, между приятели, да. Интимността все още е мания. И дар от тях. Възстановяване на мъничко от достойнството, което имах някога. — Беше дълга реч и завърши с хриптене.
Кетрикен не възрази, нито го попита дали може да се изкъпе сам. Просто попита:
— Къде би искал да те сложа? В старите покои на лорд Златен? В спалнята от детството на Фиц? В старата бърлога на Сенч?
— Празни ли са всички тези стаи? — попитах изненадано.
Тя ме погледна строго.
— За него ще ги опразним. — Сложи нежно ръка на рамото му. — Той ме заведе до Планините. Жива. Никога няма да забравя това.
Той вдигна разкривената си ръка и я сложи върху нейната.
— Ще избера дискретност. Каквато рядко имах преди. Бих искал тишина, за да се възстановя, ако е възможно. В бърлогата на Сенч. И да не ме знаят нито като лорд Златен, нито като Шута. — Извъртя мътните си очи и попита: — На храна ли ми мирише?
Наистина миришеше на вкусно. Чирачката лечителка се връщаше с увито в кърпа гърне с капак. Капакът потропваше, докато тя вървеше, и миризма на телешко изпълни помещението. Зад нея бързаше момче от кухните с купи, лъжици и кошница с хлебчета. Тя се спря до леглото на Ридъл, за да му поднесе, и с облекчение видях, че се е възстановил достатъчно, за да седне. Той погледна покрай Копривка, срещна погледа ми и ми се усмихна криво. Незаслужено опрощение. Кимнах му бавно; вярвах, че ще разбере.
Знаех, че ще е по-трудно да спечеля прошката на Копривка.
Младата жена дойде и напълни купа за Шута.
— Можеш ли да седнеш и да ядеш? — попитах го.
— Това вероятно е единственото, което ще опитам да направя — изхъхри той и след като с Кетрикен го повдигнахме и подложихме под гърба му възглавници, добави: — По-корав съм, отколкото мислиш, Фиц. Умирам, да, но ще се боря докато мога.
— Яж колкото можеш — казах му. — Колкото повече сила събереш и колкото по-бързо го направиш, толкова по-скоро можем да опитаме с цяра на Умението. Ако го желаеш.
Кетрикен поднесе лъжицата към устните му. Той сръбна шумно от бульона, простена от удоволствие и помоли:
— Така е твърде бавно. Дайте ми да пия от купата. Страшно съм гладен.
— Горещо е — предупреди го тя, но поднесе купата към устата му и той засърба, разтреперан от нуждата да вкара нещо питателно в себе си.
— Той е — каза Сенч. Вдигнах очи и видях, че е застанал до леглото на Шута, откъм краката.
— Да. Той е.
Сенч кимна, присвил вежди.
— Ридъл успя да докладва отчасти, преди Копривка да ме изгони. Той ще се оправи, Фиц, моите благодарности към теб. Това е пример как невежеството ти може да ни нарани. Ако се беше върнал в Бъкип да учиш с останалите от личната котерия на краля, щеше да имаш по-добър контрол над извличането на Умение.
Това беше последното, което желаех да обсъждам точно сега.