Забързах по излъсканите дъбови стъпала и долу изведнъж бях нападнат от Ревъл5. Новият ни иконом наистина изглеждаше великолепно с бяла риза, строг черен жакет и черни панталони по джамайлийска мода. Зелените му домашни обувки бяха изумителни, както и жълтото шалче на шията му. Зелено и жълто бяха цветовете на Върбов лес и подозирах, че тези одежди са идея на Търпение. Не позволих усмивката да се появи на устните ми, но мисля, че той я прочете в очите ми. Стегна се още повече, изгледа ме и ме уведоми сдържано:
— Сър, дойдоха още менестрели.
Погледнах го озадачено.
— Ами пусни ги. Зимният празник е.
Той стоеше скован, свил неодобрително устни.
— Сър, не мисля, че са поканени.
— Зимният празник е — повторих, вече малко раздразнено. Моли нямаше да е доволна да я карам да чака повече. — Търпение кани всеки менестрел, кукловод, акробат и така нататък, когото срещне, да дойде да ни погостува. Вероятно ги е поканила преди месеци и изобщо е забравила.
Не мислех, че гърбът му можеше да стане по-скован, но стана.
— Сър, те били пред конюшнята, надничали вътре през една пролука в дъските. Толман чул кучетата да лаят, отишъл да види какво става и ги видял. Те казали, че са менестрели, поканени на Зимния празник.
— И?
Той вдиша рязко.
— Сър, не мисля, че са менестрели. Нямат никакви инструменти. Един казал, че били менестрели, друг — не, акробати били. Но когато Толман им рекъл, че ще ги заведе до входната врата, му рекли, че нямало нужда, искали само да помолят за подслон за нощта и в конюшнята щяло да ги устрои напълно. — Поклати глава. — Толман поговори с мен насаме, когато ги доведе. Смята, че не са това, което твърдят. Аз също.
Изгледах го. Ревъл скръсти ръце. Не ме погледна в очите, но сви упорито устни. Намерих малко търпение. Беше млад и доста нов за домакинството. Кравит Меките ръце, старият ни иконом, беше умрял предната година. Ридъл се беше пробвал да поеме много от задълженията на стареца, но все пак настоя, че Върбов лес трябва да си обучи нов иконом. Отвърнах небрежно, че нямам време да търся нов човек, и след три дни Ридъл доведе Ревъл. След два месеца Ревъл все още учеше къде му е мястото, казах си и прецених, че Ридъл може би му е вдъхнал твърде много предпазливост. Ридъл в края на краищата беше човек на Сенч и въпреки сегашната си веселост бе човек, обременен от предпазливост. Ако зависеше от него, щяхме да имаме домашна охрана, която да съперничи на гвардията на самата кралица. Озаптих мислите си, за да се върна на текущия въпрос.
— Ревъл, оценявам загрижеността ти. Но днес е Зимният празник. И все едно дали са странстващи музиканти, или просяци, никой не бива да бъде връщан от портата ни на такъв празник, още повече в такава снежна вечер. В къщата има място и не е нужно да спят в конюшнята. Доведи ги. Сигурен съм, че всичко ще е наред.
— Да, сър. — Не беше съгласен, но се подчиняваше. Потиснах въздишката си.
Обърнах се, за да се слея с тълпата в Голямата зала.
— Сър?
Обърнах се отново към него. Гласът ми бе по-строг от всякога.
— Има ли още нещо, Ревъл? Нещо неотложно? — Можех да доловя колебливите ноти на музиканти, привеждащи инструментите си в съзвучие. Бях пропуснал първия танц. Моли сигурно стоеше сама и ме чакаше.
Ревъл за миг прехапа долната си устна. Реши да е настойчив:
— Сър, все още ви чакат в кабинета ви.
— Чакат ме? Кой?
Ревъл въздъхна мъченически.
— Преди няколко часа пратих един от временните ми пажове да ви потърси. Каза, че ви извикал през вратата на потилнята. Трябва да ви уведомя, сър, че така става, когато използваме необучени момчета и момичета за пажове. Трябва да имаме няколко тука постоянно, макар и само за да ги обучим за бъдеща нужда.
При отегчения ми поглед Ревъл се покашля и смени тактиката.
— Моите извинения, сър. Трябваше да го върна и да потвърди, че сте го чули.
— Не съм. Ревъл, би ли имал нещо против да се заемеш с това вместо мен? — Направих стъпка към коридора. Музиката се усилваше.
Ревъл поклати глава.
— Много съжалявам, сър. Но пратеникът настоява, че посланието е изрично за вас. Попитах два пъти дали бих могъл да съм от помощ и предложих да напише посланието, за да го получите. — Тръсна отново глава. — Отговори ми, че само вие можете да получите съобщението.
Предположих какво е съобщението. Холдър Барит се беше опитвал да ме склони с много разправии да се съглася да пасе част от стадото си с нашите овце. Нашият пастир твърдо бе настоял, че животните ще са твърде много за зимното ни пасище. Смятах да се вслушам в пастир Лин, макар Барит вече да бе готов да предложи прилична сума. Вечерта на Зимния празник не беше време за правене на сделки. Щеше да изчака.