Весела отдавна бе предположила, че би успяла да проникне в мислите на Великаните по същия начин, както в мислите на Хората. Ако това и се удадеше… кой би могъл да знае какво ще научи? Шрик, недостъпен и скърбящ за приятеля си, й бе нужен все повече и повече. Последните пленници бяха избити изобретателно още преди много хранения. Времето изминаваше толкова бавно, че тя усещаше почти физически тежестта му.
Често съпровождана от две лични телохранителки, тя бродеше по коридорите и тунелите край Преградата. Преминаваше от едно прозорче към друго и изумена, наблюдаваше пъстрия живот на Вътрешния свят.
Веднъж й се удаде да намери това, което търсеше отдавна — спящ Великан. Досегашният й опит бе доказал, че най-лесно се встъпва в контакт със спящ мозък. Колеба се един удар на сърцето, но после нареди:
— Четириръка, Малка глава, чакайте ме тук. Стойте и се оглеждайте!
Малката глава се съгласи веднага, но Четириръката се засъмнява:
— Лейди Весела — каза тя, — какво ще стане, ако Великанът се събуди? И ако ни…
— Какво ще стане с вас, ако се върнете при Владетеля без мен ли? В този случай сигурно ще ви одере живи. Кожата, която носи, е вече стара и започна да се скубе. Правете това, което ви заповядвам!
Наблизо в оградата имаше врата, която рядко използваха. Весела я отвори и се оказа вътре. С лекота полетя към Великана. Той бе пристегнат с ремъци към някаква неразбираема конструкция и тя си помисли, че той е може би наказан за нещо от съплеменниците си. Скоро щеше да си го изясни.
И в този миг вниманието й бе привлечено от някакъв блестящ предмет. Това бе малка-горяща-светлина и полираната кутийка се стори на жената най-красивата вещ в света. Тя бързо реши. Първо ще хване пробляскващата плячка, ще я предаде на охраната си и едва тогава ще изпълни намерението си. Бе обхваната от такова нетърпение, че не забеляза нишката, с която предметът бе закрепен за тънките метални пръти. Но дори и да бе видяла, сигурно не би обърнала внимание. И щом докосна примамката с ръка, съвсем наблизо се раздаде силен мелодичен звън. Великанът се размърда и събуди. Това, което Весела бе приела за ремъци, се разтвори и освободи тялото му. Обзе я паника. Обърна се и побягна, но отгоре падна метална решетка и тя се оказа в капана.
Веднага запищя отчаяно.
Удиви се, когато пазачките й се притекоха на помощ. Подтикна ги не сляпата преданост към господарката им — те знаеха, че става дума за живота им. Те неведнъж бяха виждали как на живо одираха кожите на тези, които с нещо не бяха угодили на Лейди Весела или на Владетеля на Външния свят.
Двете телохранителки размахаха копията си и се нахвърлиха на Великана. Той се разсмя — поне така Весела разбра грубите тътнещи звуци, — после хвана Четириръката с едната ръка за тялото, с другата за главата и рязко дръпна.
Ако някой друг бе на мястото на Малката глава, веднага би се обърнал и побягнал, но слабият й ум не възприемаше заплашващата я опасност. Тя продължи да напада. Сляпо и инстинктивно се опитваше да се добере до гърлото на Великана. Весела усети, че той е силно изплашен. Но след кратка борба му се удаде да хване писукащата нападателка и рязко я хвърли настрани.
Весела чу глух удар и усещанията от мозъка на Малката глава престанаха да идват. Въпреки че бе обхваната от панически страх, тя забеляза, че и Великанът бе пострадал в схватката. Кръв течеше от една рана на ръката му. Дълбоки драскотини се виждаха на страшното и отвратително голо лице. Излизаше, че и Великаните са уязвими. В безумното бърборене на Триоката се оказа зрънце истина.
Напразно Весела гризеше бясно прътите на клетката — студеният метал не се поддаваше. Великанът се раздвижи и отново привлече вниманието й. Едва не загуби съзнание от страх, когато видя как вдигна тялото на Четириръката и го закрепи на гладка повърхнина. После измъкна отнякъде купчина пробляскващи инструменти. Взе един от тях и го прекара по тялото на телохранителката й от гърлото до корема. Кожата се разтвори и се показа чистата плът.
Това се правеше не от ярост или ненавист и дори не с цел да се нахрани. Именно равнодушното безразличие потресе Весела, защото тя успя да проникне в разума му. Великанът прекъсна работата си и повика още един. Много удари на сърцето те разговаряха и разглеждаха разтвореното тяло на Четириръката. После погледнаха клетката, където безпомощно се мяташе Весела.
Но независимо от паническия страх тя машинално възприемаше и анализираше образите, излизащи от Великаните. Когато те разговаряха, образите ставаха по-ясни, а когато се навеждаха над клетката й, достигаха удивителна сила. Тя узна коя е тя и всички Хора и какъв е истинският свят. Тя не можеше да предаде с думи тези знания, но тя знаеше. И видя каква съдба подготвят Великаните за съплеменниците й.