Стейн за дълго остана вторачен в него.
— Има и други убийства? — попита развълнувано.
— О, да — усмихвайки се отвърна Джонс. — Доста са. Например на Адолф Хитлер, с което най-много се гордея. След това пречуках Владимир Илич Ленин и Йосиф Джугашвили — все още не го бяха нарекли Сталин, но аз го намерих. Сетих се за Распутин — беше доста трудно да го убия, историята също го потвърждава. Някъде между тях е Гаврило Принсип и Мао Цзе Дун, разбира се. Алберт Фиш, той беше от по-нисък ранг, но все пак имаше някаква стойност. Бих го убил и по-рано, но беше трудно да го открия. След това възможно най-бързо се справих с Х.Х. Холмс. Побързах да го убия едва след като осъзнах, че трябва да го направя. Беше последният след Иди Амин и дълго не можех да го намеря, но после работата потръгна.
— И всички те са били добре известни? — попита Стейн.
— Разбира се — учуди се Джонс. — Трябва да знаете, че никой от тях не беше избран случайно, а докато преследвах точния човек преминах през много затруднения.
— Всички ли бяха мъже?
— Струва ми се, че историческият път е такъв — отново сви рамене Джонс. — Да, всички бяха мъже или момчета. Допускам, че можех да тръгна след Джианг Куинг, вместо след Мао, но защо трябваше да си създавам излишни грижи?
— И вие ги убихте?
— Да, всеки един от тях — гордо кимна с глава Джонс.
Стейн се опитваше да намери здравомислещ отговор на тази противна хвалба.
— Повечето от имената са чужди — отбеляза безпомощно.
— Пръснати са из целия свят — съгласи се Джонс. — Налагаше се много да пътувам.
— Не разбирам защо сте ги убили? Защо точно тези хора?
— Защото знаех какво ще направят, ако не го бях сторил, мистър Стейн. — Поне първоначално го вършех.
— Първоначално?
— Точно така — рече Джонс. — Когато испано-американската война не стана по разписание, аз бях толкова доволен — прехранвах се от няколко патента, които бях продал на Едисон, разбирате ли, а те се оказаха по-трудни, отколкото очаквах, но вече имах много пари и се опитах да открия пеницилина, а не знаех как да стигна до него. И така, след като войната не се обяви, аз помислих дали не мога да направя нещо по-добро в друга област, извън медицината и науката. Познавах историята, но не знаех нищо за формите за пудинги или електрониката. Отидох в Европа и тръгнах по следите на Принсип, Ленин и Сталин, после на останалите, и всичко тръгна по начина, по който го очаквах, но след 1914…, след 1914 година, вече не знаех събитията. Бяха съвсем различни и моите познания по история не бяха в състояние да ми помогнат.
— Аз все още не разбирам. Какво по специално се е случило през 1914 година?
— Тогава започна Световната война.
Стейн въздъхна.
— Мистър Джонс — каза — по това време съм бил бебе, а вие мъж, но дори и да е така, зная, че Световната война е започнала през 1921 година.
— Правилно — съгласи се Джонс. — Скъпо струващи седем години, а не бях сигурен дали останалите бяха все още опасни. Обаче знаех какво са способни да направят, ако историята им позволеше това, така че намерих Хитлер и другите. И Втората Световна война никога не започна.
— Втората Световна война? Твърдите, че убитите от вас мъже са били в състояние да я започнат?
— Някои от тях — да.
— И това е оправдание за убийствата им?
Джон кимна.
— Наистина ли го направихте? — попита Стейн, опитвайки се да го осмисли. Пътешествието във времето беше глупост, но останалото…
— Наистина ли сте обиколили целия свят с цел да убивате хора, за които никога не съм чувал, и то само за да предотвратите започването на войни? — продължи той с въпросите.
— Добре — започна да обяснява Джонс, — беше нужно да бъдат ликвидирани, преди да са добили известност — преди да са наели бодигардове или друг вид охрана.
— Но те все още не са били направили нищо — възрази Стейн.
— Сферата ми на дейност не беше наказания за престъпления, а по-скоро тяхното предотвратяване — заяви Джонс.
— Не можахте да предотвратите Световната война.
— Опитах се, но какво би направил един-единствен човек? А сега не зная какво ще стане, след извършеното от мен. Всичко се промени толкова много!
— При все това, сте убили момчето с ловджийска пушка.
— Аз съм стар човек. Не мога да се прицелвам така добре, както едно време.
— Но този път не успяхте да се измъкнете.
Джонс сви рамене.
— Нима Тед Бънди щеше да стане причина за започване на Втората Световна война?
— Не. Той възнамеряваше да извършва убийства.