Кракът ми го ритна настрана, изправих Велда на крака и двамата погледнахме надолу към Брадли. Действието на куршумите беше го направило почти бездиханен. След това болката истински го смаза. Ръцете му се протегнаха, като диво се забиваха в пода. Погледна ме с очи толкова пълни с омраза, че изглеждаха почти черни. Спокойно казах:
— Беше ти брат, нали?
Той побесня и замята тялото си в гняв и болка като все още се опитваше да се измъкне. Оставяше кървава следа след себе си и лицето му бе стегнато от крещяща гримаса.
— Близнак, копеле такова! Ти уби моя брат-близнак. Уби и мен, ти скапан…
Наведох се и опрях дулото на моя пистолет право в челото на Брадли.
— Ако го направя, ще отрежа нещо повече от петте ти пръста, Пента. И ще го сторя със собствения ти нож.
Велда стоеше без да се намесва и хладнокръвно наблюдаваше. Казах й:
— В колата има радио, пиленце. Щатската моторизирана полиция е на девети канал. Повикай ги.
Тя ми кимна и тръгна към вратата.
Ухилих се надолу към Брадли. Чудех се, какво ли ще кажат от Министерството на външните работи. По някакъв начин беше твърде лошо, че се връща жив. Шумотевицата ще бъде ужасна. Тя ще замъгли голямата история, която ще издигне на върха Полицията на Ню Йорк, ще осигури на Рей Уилсън славно изпращане и ще направи един ден Кандейси президент.
Усмивката ми стигна до него. Хилех му се по същия начин, по който и на брат му в съдебната зала. Внезапно тялото му се загърчи в спазми. Той започна да си къса дрехите и изрева:
— Ти ме уби! — погледна надолу, отново закъса дрехите си и извика: — Ти ме уби!
— Не още — отговорих аз.
Опита да отмести главата си настрани от пистолета, но аз го задържах върху него. Той се мяташе като се мъчеше да се отдалечи от мен и кървави пръски набраздяваха стените. Усетих от тях и по лицето си и отново се ухилих.
Ръцете му се опитваха да достигнат до раздробените му крака, от устата му излизаше пяната на агонията. Той пак видя усмивката ми и изпъхтя нов вик, който успя да превърне в думи.
— Уби брат ми, уби и мен!
Тогава намери малокалибрения пистолет за който всъщност опипваха ръцете му и го вдигна нагоре, описвайки помитаща, смъртоносна дъга като пръстът му натискаше спусъка.
Чу се смазващият рев на четирийсет и пет калибровия. Кръвта му потече навсякъде. Пресни тъмночервени петънца се появиха върху опакото на ръката ми. Бавно се изправих и му отправих сурова усмивка, която той вече не можеше да види.
Казах:
— Сега вече те убих, лайно.