Поднесоха нови ястия — риба в пикантен сос, печено говеждо, задушено с лук, малки бели хлебчета. Корбет се хранеше мълчаливо, слушайки с половин ухо плана на сър Питър за следващата утрин. Очите му натежаха. През ума му минаваха образите на Мейв, на чичо Морган, който реве с пълно гърло някаква уелска песничка, на Едуард, който му крещи от трона си в Уестминстър за проклетия шифър, трима крале, които посещават кулата на двамата глупаци с двамата конници…
Усмихнатият Ранулф го смушка, за да се събуди.
— Господарю!
Корбет се усмихна и вдигна чашата си с вино. Беше му тежко. Рядко му се случваше да яде толкова много и да пие тъй бързо. Той разхлаби колана си и се изправи.
— Разбира се! — прошепна той на изненаданите си сътрапезници. — Разбира се!
— Какво има? — извика Бренууд. Корбет го погледна.
— Сър Питър, моите извинения, но току-що осъзнах, че Льокроа е бил убит.
— Какво имаш предвид? — попита рязко Бренууд.
— Нищо — отвърна кисело Корбет. — Само начина, по който човек си слага колана. Къде е сега трупът на Льокроа?
— Където го оставихме — в избата, покрит с платно. Познаваш войниците, сър Хю. Те са суеверни и отказаха да местят тялото на самоубиец през нощта.
— Тогава най-добре да слезем долу — настоя Корбет.
По заповед на Бренууд войниците се появиха с факли и ги поведоха към избата. Корбет приклекна в светлината и отметна платното.
— Нали Льокроа е бил левак? — попита той.
— Необходимо ли е това? — апатично попита Ротбьоф. — За Бога, човече! И жив като го гледах, ми се повдигаше, камо ли сега!
Корбет не обърна внимание на кикота.
— Пипал ли е някой тялото?
— Не, разбира се.
— Добре — каза Корбет. — Погледнете колана му.
— За Бога! — нетърпеливо извика Бренууд. Корбет почука с пръсти по колана на Льокроа.
— Забелязвате ли, че краят, който влиза в катарамата, е от лявата страна?
— Е, и?
— Льокроа е бил левак. Открих го по-рано, когато оглеждах трупа. Коланът би трябвало да е наобратно — този край да виси отдясно.
— Бил е толкова пиян — промърмори Нейлър, — че е цяло чудо как изобщо е успял да го закопчее.
Корбет сви рамене.
— Мислих за това и си спомних нещо друго. Виждате ли как се закопчава този колан? — Той внимателно го разкопча и го вдигна. — Всички дупки освен една са здрави, защото никога не са били използвани. Коланът е много лична вещ. Закопчаваме го по един и същ начин всеки ден — освен, разбира се, когато надебелеем. — Корбет показа една дупка, доста по-високо от онази, която Льокроа обичайно беше използвал. — Виждате ли как е разкъсана тази дупка? По бялата кожа отдолу личи, че това е станало съвсем скоро — той остави колана и се изправи. — Питам ви: защо Льокроа си е закопчал колана наопаки? И второ, видяхме дупката, която е използвал редовно — защо тази, която е доста по-нагоре от нея, е разкъсана?
Всички го гледаха и мълчаха — Сър Питър с отворена уста; Нейлър премигваше, сякаш не можеше да разбере думите на Корбет. Брат Томас гледаше очаквателно, а в очите на Ротбьоф проблесна разбиране.
— Според мен — заключи Корбет — този колан е бил свален от Льокроа и използван, за да пристегне нещо. Затова е била направена втората дупка. Смятам, че е бил увит около самия Льокроа, след като е умрял. Или е по-добре да кажа, след като е бил убит? — Корбет коленичи още веднъж до трупа и дръпна ръкавите на излинялата му роба. — Нека предположим, че Льокроа е бил убит. Някой го е довел тук или го е открил мъртвопиян. Льокроа не беше измежду най-умните Божии създания, мир на душата му, и често дори без да пие вино, е заспивал дълбоко. А след като е изпил толкова, съмнявам се, че е помнел и собственото си име. Така че — заключи Корбет, — щом Льокроа се е напил, убиецът е свалил колана му и го е пристегнал около него, за да обездвижи ръцете му. — Корбет взе колана и внимателно го уви около трупа, а после го закопча така, че ръцете на убития бяха здраво притиснати към тялото.
Ранулф чу одобрителен шепот и се усмихна вътрешно. Най-после старият господар „Кисела физиономия“ им беше показал, че не е глупак, защото коланът беше пристегнат точно на дупката, която беше разкъсана наскоро.
— Разбирате ли ме? — Корбет се огледа. В светлината на факлата видя, че всички кимнаха с напрегнати и съсредоточени лица. — Вижте — повтори той, — сега коланът е пристегнат около ръцете му. После убиецът е взел пияния Льокроа, принудил го е да се качи на онзи сандък, нахлузил е примката на шията му и е ритнал сандъка, оставяйки го да се задуши. Когато бях тук първия път, се сетих за тази възможност и внимателно прегледах китките му. — Корбет разкопча колана и дръпна ръкавите на робата нагоре, разкривайки големи синини точно под лактите.