Ранулф знаеше кога трябва да престане да настоява; Корбет още не беше довършил думите си, а прислужникът му вече се отдалечаваше. Отиваше в стаята си, за да намаже лицето си с масло и да потърси малкото шишенце с парфюм, което се бе надявал да продаде. Беше го купил от високопоставена куртизанка в Лондон.
— Отвара от магарешко мляко, балсам и рядък мехлем — беше го излъгала жената. — Купих го от един египтянин, който каза, че Клеопатра го втривала в тялото си.
Ранулф потърси из разхвърляните си вещи, докато го намери. Възбудата му нарасна, когато си представи как красивата Алиша капва от него между сочните си едри гърди. Докато Ранулф се приготвяше, Корбет се върна в тъмницата. Нацупеният Нейлър го заведе до килията, където двамата затворници с оковани ръце и крака се бяха отпуснали върху мръсен сламеник, покрит с изтъняло одеяло. Корбет поиска да му донесат стол и когато го получи, нареди на Нейлър да ги остави насаме. Затворниците бяха в съзнание, но изпитваха силни болки и стенеха всеки път, когато помръднеха. Корбет наплиска лицата им с вода, напълни двете чаши с вино и ги пъхна в изранените им, нетърпеливи ръце. — Пийте — каза той. — Това ще намали болката. Двамата изпиха чашите на един дъх и Корбет отново ги напълни.
— Ще ви обесят — започна той меко. — Ако оцелеете от мъченията, Бренууд ще ви нахлузи примки на врата, ще върже въжето за куката и ще ви изрита от крепостните стени. Искате ли да умрете като плъхове, обесени от фермер? — Той им показа пръстена с герба на английския крал. — Аз съм сър Хю Корбет. Пазител съм на тайния печат на краля. Имам властта да реша дали да живеете или да умрете. Ако лъжете, и двамата ще бъдете мъртви до залез слънце. — Той напълни отново чашите, докато мъжете се спогледаха. — От хората на Робин Худ ли сте? И двамата кимнаха.
— Къде се криете обикновено?
Единият мъж облиза устните си, покрити със спечена кръв.
— Хем сме хора на разбойника, хем не сме.
— Какво искаш да кажеш?
— Влез по-навътре в Шъруудската гора, мастър, и ще разбереш, че тя прилича на град. В нея има селяни, въглищари, свинари, бракониери. Някои спазват закона, други — не. Започнахме като бракониери; обикновено живеем сами, местим се от пещера на пещера или спим по полянките.
— Значи не живеете в една банда? Другарят му се засмя леко и отпи от чашата.
— За Бога, мастър, чувал съм какво се пее в песните. Всяка разбойническа банда, която се държи заедно, лесно ще бъде заловена. Лагерните й огньове ще бъдат видени чак от Нотингам. Не, обикновено можете да намерите Робин Худ близо до поляните и дъбовете на Едмъндстоу. Понякога ни викаха там.
— Как?
— С пратеници или пък ни призоваваха с ловен рог. Или със съобщения, забодени по дънерите на определени дървета.
— И какво ставаше тогава?
— Обикновено се събирахме на някоя поляна. Появяваха се Робин Худ и Малкия Джон.
— Как изглеждат те?
— Обличат се в кафяво и зелено, така че да се сливат с дърветата. Носят качулки и маски на лицата.
— Кой друг идва?
— Някои от останалите разбойници.
— Има ли жена с тях?
— Да, лейди Мериън — мъжът облиза устни, — хубавица с големи гърди. Тя, Робин Худ и Малкия Джон действат като един човек. Дават ни заповеди. — Мъжът сви рамене.
Корбет се сети за момичето от „Синият глиган“, но реши да не разкрива онова, което знаеше.
— Участвахте ли в нападението над бирниците? Двамата мъже се раздвижиха неспокойно.
— Участвали сте, нали?
— Не сме убили никого, мастър, но Робин Худ е строг учител. Бирниците бяха обесени заради онова, което бяха видели, а Уилоуби беше оставен жив като предупреждение.
— Ами плячката?
— Не е голяма, мастър. Получихме по няколко монети, в зависимост от приноса си. Ним и аз — той посочи с глава другаря си — сме още непознати за тях. Получихме по няколко пенса. После бандата се разпръсна, за да дебне други удобни случаи за нападение.
— Как ви заловиха тази сутрин?
— Гладувахме, мастър. Елените станаха хитри и е трудно да ги проследиш. Робин Худ не се е обаждал, а войниците на Бренууд са из цялата гора. Не смеем да отидем в селата заради наградите, обявени за главите ни.
— Това ли е всичко, което знаете? — Корбет се изправи.
— Казахме истината — дрезгаво прошепна Ним. — Робин Худ е загадъчен като блуждаещите огньове. Казват, че елфите и таласъмите го съветват, че може да разговаря с дърветата — мъжът вдигна ръце. — Мастър, ние сме малки клончета на голямо дърво. Казахме ти всичко, което знаем.
Корбет кимна, отвори вратата и повика Нейлър.
— Дай на тези хора по кат дрехи, един хляб и мях с вино. — После бръкна в кесията си и извади две монети. — Те са свободни да си тръгнат оттук.