— Какви истории, отче?
— За нападението над бирниците и жестоката им смърт — свещеникът хвана с две ръце чашата си и се загледа в огъня. — Бог знае защо — прошепна той — Робин се върна от войната много огорчен.
— Виждал ли си го? — попита Корбет.
— Да, в края на ноември. Посети ме тук.
— Как изглеждаше?
— Изтощен. Не забравяй, сър Хю, че летата му са вече над петдесет и е отвратен от онова, което видял, докато се бил в кралската войска в Шотландия. Каза, че му дошло до гуша от кралския двор и че отива в Кърклийс, където беше намерила подслон лейди Мериън.
— Сам ли беше?
— Да. Влезе пеша в селото, преметнал големия лък през рамо. Попитах го къде е Малкия Джон. Робин ми каза, че дезертирал от кралската войска и се уговорили да се срещнат в Кърклийс.
— Каза ли Робин какво възнамерява да прави в бъдеще?
— Каза, че ще отведе лейди Мериън от Кърклийс. Щяха да се оженят в моята църква и да изживеят спокойно дните си.
Корбет разчупи хляба, надроби го в супата и внимателно я опита с роговата лъжица.
— Но така и не се върна, нали? — попита той между хапките.
— Не — въздъхна отец Едмънд. — Тръгна оттук на другата сутрин. Нещо е станало в Кърклийс. Нещо, което е променило Робин. Не се върна тук и сега имението в Локсли се руши въпреки усилията на стария му управител — свещеникът поклати глава. — Не разбирам. Робин тръгна по онзи път и изчезна. — Той отпи от чашата си. — Повече не чух за него, докато не се разбра за бирниците. Тогава отидох в Кърклийс. Игуменката лейди Елизабет Стейнъм е далечна роднина на Робин. Тя беше предложила убежище на лейди Мериън — отец Едмънд повдигна слабите си рамене. — Но и тя не можа да ми каже нищо. Робин наистина пристигнал там. Малкия Джон вече го чакал. Лейди Мериън тръгнала с тях, но вместо да отидат в Локсли, те се върнали в Шъруудската гора Тя също беше изненадана и потресена от слуховете, които беше чула — отец Едмънд разтревожено погледна госта си. — Какво ще стане с него, сър Хю?
Корбет остави глинената купа на масата. — Няма да те лъжа, отче. Ще го заловят. Ако сър Питър Бренууд не успее и сър Гай Гизбърн се провали, ако аз не успея да го примамя на открито, кралят ще изпрати други на север. Те ще удвоят и утроят цената за главата му и един ден ще се намери някой да го предаде.
Свещеникът отмести поглед, но недостатъчно бързо и Корбет видя сълзите, които напираха в старите му тъжни очи.
— Защо, отче Едмънд? Защо се е променил Робин?
— Слушай — каза свещеникът. — Чуй това, сър Хю.
Той отиде до сандъка, отвори трите резета и взе да рови вътре. Вдигна свещта, измърмори доволно и се върна с малко парче пергамент. Приглади го върху скута си, освети го със свещта и зачете.
— Веднъж — започна той, проследявайки с пръст редовете — един беден селянин умрял, но нито ангел, нито дяволът поискали душата му. Той обаче бил решил да отиде в Рая и най-накрая се изправил пред портите му. Там го посрещнал свети Петър. „Махай се, селянино“, извикал той. „В рая не пускаме селяни.“ „Защо?“, попитал селянинът. „Ти, Петре, си се отрекъл от Христос, а аз никога не съм го правил. Ти, свети Павле, си преследвал християни, а аз не съм го правил. Вие, епископи и свещеници, сте пренебрегвали ближните си, а аз никога не съм го правил.“ Свети Петър — продължи отец Едмънд, наслаждавайки се на историята — най-накрая бил принуден да повика Христос, за да прогони селянина и той се появил в цялото си величие пред райските порти. „Съди ме, о, Иисусе!“, извикал селянинът. „Ти са отредил да се родя в мизерия, но аз преживях всички страдания, без да се оплаквам. Казваха ми да вярвам в Евангелието и аз вярвах. Казваха ми да споделям хляба и водата си с бедните и аз го правех. Бях болен, когато се изповядах и получих причастие. Спазвах Твоите заповеди. Борих се да бъда достоен за рая, защото Ти си казал така. Затова ще остана тук.“ Христос се усмихнал на селянина и се обърнал към Петър. „Пусни този човек да влезе, защото той ще седи от дясната ми страна и ще бъде сред първите в рая.“
Отец Едмънд млъкна и се загледа в пергамента, който нави внимателно на тънък свитък.
— Може би ще ме попиташ, сър Хю, кой го е писал. Аз, но го преписах дума по дума от речта, която Робин от Локсли произнесе пред селяните последната Коледа, преди да се присъедини към кралската войска в Шотландия. Затова те доведох тук от кръчмата. Ако някой мъж, жена или дете в това село реши, че мислиш злото на Робин от Локсли, те ще те убият.
И преди Корбет да успее да го спре, свещеникът хвърли парчето пергамент в огъня.
— Но сега всичко свърши — прошепна той. — Душата на човека, който произнесе тези думи, е мъртва. — Той се усмихна и преглътна сълзите си. — А аз съм един стар бъбривец, който пие силното вино прекалено бързо. Не мога да ти кажа нищо повече за Робин Худ.