Довършиха вечерята си и Корбет помогна на стария свещеник да измие чашите и купите. После отец Едмънд настоя да му отстъпи леглото си.
— Не ми отнемаш нещо, от което се нуждая — заяви той. — Аз съм стар. Чувам как вън на гробището бухалът буха за мен. Смъртта не е далеч, затова прекарвам нощите си в молитви пред олтара. — Той се усмихна кротко. — Макар да признавам, че губя известно време в сън.
Свещеникът угаси огъня, увери се, че гостът му е настанен удобно и изчезна тихичко в нощта.
Корбет лежеше на твърдото легло и си мислеше за онова, което му беше казал отец Едмънд, но след минути потъна в дълбок сън. На другата сутрин се събуди отпочинал и откри свещеника да шета край огнището. Навън слънцето още не беше стопило гъстата мъгла, която покриваше гробището и църквата. Беше доста студено. Корбет потръпна, уви се по-плътно в наметката си и последва стария свещеник през гробището на утринна литургия.
След това закусиха в кухнята. Отец Едмънд беше в по-добро настроение, отказа да вземе каквито и да било пари и жадно слушаше разказите на Корбет за събитията от външния свят. Най-накрая писарят се изправи.
— Отче, трябва да тръгвам. Благодаря ти за щедростта. Сигурен ли си, че не мога да ти се отплатя с нещо?
Старият свещеник поклати глава.
— Моля те само за едно — отвърна той. — Ако заловят разбойника жив — повтарям, „ако“ — бих искал да го видя, преди да изпълнят присъдата му. А сега слушай.
Отец Едмънд се опитваше да скрие тревогата си. Бръкна в старата си кожена кесия и извади малък медальон, с образа на свети Яков от Компостела9. Подаде го на Корбет и се усмихна.
— Когато бях по-млад и много по-пъргав, се поклоних на гроба му в Испания и донесох много такива медальони за спомен. Покажи го на Нейсмит, стария управител на Локсли. Така ще разбере, че аз те пращам. Бог да е с теб!
Корбет поблагодари на свещеника и му обеща да направи всичко възможно, за да изпълни желанието му. Взе коня си и припомняйки си упътването на отец Едмънд, препусна през смълчаното село. Пое по пътя, който се виеше през откритите поля до имението Локсли, кацнало на склона на малък хълм. С напредването на деня, слънцето стана по-силно и мъглата започна да се вдига. Въпреки това Корбет реши, че имението Локсли е зловещо, призрачно място. Двукрилата дървена порта беше увиснала на пантите си, а стената около нея се рушеше. Пътеката към главния вход, дворовете и градините бяха обрасли с храсти и бурени. Плочите на една част от покрива липсваха. Прозорците бяха затворени плътно с капаци, боята и дървото по фасадата се лющеха.
Корбет остави коня си да пасе на обраслата с трева градина, която опасваше пресъхналия фонтан и почука на предната врата, викайки името на Нейсмит. Гласът му отекна зловещо в празната къща. Корбет реши, че няма никой, но в този миг чу тътрене на крака и дрънчене на ключове. Те се завъртяха в ключалките, вратата най-после се отвори и един дребен, набит мъж с плешива глава го погледна гневно.
— Не може ли човек да се наспи? — промърмори той, чешейки се по темето, което лъщеше като яйце. — Лягам си и се събуждам от тропане, сякаш самият архангел Гавриил е слязъл от небето. Какво става? Да не е дошъл Съдният ден?
Корбет прикри усмивката си и учтиво се представи, показа пръстена си и най-вече медальона, получен от отец Едмънд. Воднистите късогледи очи на Нейсмит се втренчиха в него.
— Щом не си ангел — измърмори той, — може би си демон. По-добре влез. Побързай!
Корбет го последва по влажния рушащ се коридор. Забеляза, че мазилката по стените се лющи; плочите на пода бяха напукани; някои врати бяха зарезени, а други висяха накриво. В къщата нямаше нито мебели, нито гоблени по стените, които бяха напълно голи. Нейсмит заведе Корбет в малък килер. Писарят се огледа и осъзна, че Нейсмит живее, спи и яде тук, защото вътре имаше малко легло, сандък, маса, столове и кой знае защо стол с висока облегалка, изящно резбован, с кожена тапицерия и възглавничка. Нейсмит седна на него с достойнството на принц.
— Какво искаш? — попита той предпазливо. Корбет му обясни и с радост забеляза, че суровото лице на управителя се смекчи.
— Отец Едмънд е прав — каза му Нейсмит. — Бог знае какво е станало с господаря. Той се върна от войната, уморен и отвратен от кръвопролитията, но изпълнен с надежда. Беше тук само от няколко часа, когато каза, че потегля за Кърклийс. Искаше да види лейди Мериън. И така, замина Каза, че ще се върне. Закле се. Каза, че има достатъчно злато, за да стегне имението — Нейсмит се сгуши в стола — Но не се върна — тихо продължи той. — Чух, че отишъл в Кърклийс, а после се върнал в Шъруудската гора, където започнали убийствата.
9
Свети Яков (Сантяго) — светец, покровител на Испания. Мощите му се намират в Сантяго де Компостела. Според легендата след мъченическата му смърт в Йерусалим през 42 г. сл. Хр., учениците на апостол Яков отнасят тленните му останки и го погребват в северозападната част на иберийския полуостров. След откриването на гроба през IX в. Сантяго де Компостела започва да привлича поклонници от цяла Европа, — (Бел. ред.)