— Но макар Рахиър да е дошъл в Нотингам — бързо се намеси Малтоут, — той не е бил сигурен, че ще те открие, господарю.
— Ахитофел не беше обикновен побойник от тъмните улички или самохвалко, Малтоут — отвърна Корбет. — Беше опитен убиец. Щеше да проучи обстановката, да планира ходовете си и да убие бързо и тихо като нападащ ястреб. Преди три дни заминах за Локсли. Ранулф се разбъбрил пред Алиша, тя споделила с брат си и той хукнал след мен. Какъв по-добър начин да убиеш някой от кралските писари? Кралският следовател щеше да заяви, че съм ял нещо, което не ми е понесло. Щяха да ме измият и погребат набързо, преди някой да разбере кой съм всъщност.
— Съжалявам, господарю — извини се Ранулф. — Излъгаха ме като пълен наивник. Корбет сви рамене.
— Не е нужно да се извиняваш, Ранулф. Приятелството ти с Рахиър може би все пак ще даде плодове. Той е имал две заповеди. Едната е била да ме убие, а втората — да разбере дали съм разгадал шифъра — писарят погледна прислужника си в очите. — Ти си го обсъждал с него, нали?
Ранулф затвори очи.
— Да — промърмори той, — но Бог ми е свидетел, че не му казах за какво става дума.
— Не е било нужно — нетактично се обади Малтоут и получи бърз ритник в пищялите.
— Естествено — продължи Корбет, без да обръща внимание на сцената, — Ахитофел скоро разбрал, че не сме разгадали шифъра и планирал убийството ми. Затова е искал да се срещне с мен. Като палач, който проучва теглото и стойката на осъдения, преди да му сложи примката около врата и да ритне стълбата. Може би съм щял да му разкрия някаква слабост или да му разкажа за пътуването, което планирах — той погледна към Ранулф. — Предполагам, че не ти е помогнал с шифъра.
— Не, господарю, но какво има на онези пергаменти?
— Нищо особено. Писма от приятели и познати, които може да са шифровани заповеди, и други съобщения. В Уестминстър с удоволствие ще ги проучат. — Корбет се зарови из писмата върху леглото. — Но независимо от това…
— Кой го е убил? — внезапно попита Ранулф. Корбет тихо се засмя за изненада на двамата младежи, които можеха да преброят на пръстите на едната си ръка случаите в една седмица, когато господаря „Кисела физиономия“ се засмиваше.
— Какво е толкова смешно, господарю? — попита Ранулф.
— Не разбираш ли? Рахиър или Ахитофел е направил най-голямата грешка, която може да допусне един убиец или ловец. Сполетялото го много напомня на случилото се с Гизбърн. И в двата случая ловецът се е превърнал в плячка. Знаем, че в замъка има предател. Той ни е наблюдавал и постоянните ти срещи и задълбочени разговори с един обикновен майстор на гатанки в някаква нотингамска кръчма са предизвикали подозренията му.
На лицето на Ранулф се изписа разбиране.
— Божичко! — тихичко възкликна той. — Предателят е помислил, че Рахиър е кралски шпионин, който ни оказва помощ в Нотингам?
— Точно така! Виждал ли си някой от гарнизона да наблюдава теб, Рахиър или тази кръчма?
Ранулф поклати глава.
— Нито веднъж.
— Разбира се, нашият предател е трябвало да бъде много внимателен. Какво правиш с проблем, който не можеш да разрешиш, Ранулф? — Корбет направи гримаса. — Най простото решение е да го премахнеш, като убиеш Рахиър. От своя страна Ахитофел бил прекалено съсредоточен да ни наблюдава и толкова уверен в майсторското си преобразяване, че не е очаквал опасност от друга посока. Предполагам, че тази сутрин е излязъл от кръчмата по лична работа, бил е нападнат, удушен набързо, а кесията и ботушите му свалени, за да изглежда, че е станал жертва на крадци.
— Алиша ще обвини нас — тъжно каза Ранулф.
— Не — увери го Корбет. — Не й казвай засега защо сме тук, нито за тайната професия на брат й. Ще й трябва време да се възстанови от скръбта си. Новите разкрития могат да разстроят ума й.
Корбет продължи да рови из късчетата пергамент на леглото.
— Какво търсиш, господарю?
— Ахитофел или Рахиър беше умен човек, добре платен шпионин и доверен служител на крал Филип, но не е знаел шифъра, преди ти да му го дадеш. Кажи ми, Ранулф, ако ти беше на негово място, отегчен и очакващ нещо да се случи, докато висиш в някакъв задръстен провинциален град, какво щеше да направиш? Ако по природа си човек — добави Корбет, — който отгатва гатанки.
— Щях да се опитам да го разгадая — съобрази Ранулф. — Щях да го приема като предизвикателство.
— Точно така! Разбира се, Рахиър никога не би ти го казал, но самият той би искал да удовлетвори любопитството си. Помни, че е бил високопоставен шпионин и добре е познавал умовете на господарите си в Париж. Затова търся някакъв знак за посоката, която е следвал.