— Всичко ще бъде наред — увери я той. — Господарят „Кисела физиономия“ — сър Хю — поясни той, — има голямо влияние в двора. Кажи ми — добави той, — притежаваше ли брат ти някакво имущество в Англия?
Поиска му се да си прехапе езика, защото къде другаде би могъл да има имущество Рахиър, но Алиша не обърна внимание на думите му. Тя притвори очи и леко се залюля.
— Имаме пари — отвърна тя — от продажбата на бащиния ни имот и Рахиър винаги имаше много злато и сребро.
— Къде ги държите?
— При един от ломбардските лихвари… Луиджи Балди. Точно така! — Алиша отвори очи. — Луиджи Балди. Той има магазини в Лондон, в Лотбъри.
— Тогава ето какво ще направим — уверено каза Ранулф. — Ти ще заминеш за Лондон и ще отседнеш при монахините миноритки, които имат малка обител близо до Олдгейт. Междувременно, аз ще посетя Луиджи Балди, за да се уверя, че наследството ти е в добри ръце.
Когато излязоха от кръчмата, Ранулф се беше надул от гордост.
— Можеш ли да го направиш? — попита Малтоут. — Рахиър беше предател. Тялото му трябва да бъде провесено на някой стълб, а цялото му имущество — конфискувано от короната. Знам това — добави той отбранително, — от сър Хю.
— Законът си е закон — обясни високомерно Ранулф, — а сър Хю си е сър Хю. Старият господар „Кисела физиономия“ може да ти се струва със сърце от кремък — той присви устни и поклати глава, — но помни ми думите, щом човекът е вече мъртъв, той няма да настоява за по-тежко наказание. Нещо повече, ако е разгадал правилно шифъра, кралят ще му обещае всичко, което пожелае. Освен това — Ранулф хвана Малтоут за ръкава — ние, съдебните писари, имаме значително влияние.
Когато купиха припасите и се върнаха в замъка, Корбет отново беше потънал в своето „драскане“, както го нарече Ранулф. Спря, за да хапне малко хляб със сирене и да пийне малко вино, после отново се върна към работата си. Прислужникът го попита дали могат да се поразходят из замъка. Корбет вдигна разрошената си глава и ядосано му каза да си стои на мястото. Двамата с Малтоут поиграха известно време на зарове. Падна мрак и замъкът се смълча, с изключение на виковете на стражите по стените на крепостта и някой удар на камбаната от време на време. Ранулф и Малтоут се увиха в наметките си и заспаха дълбоко. Всеки път, когато се събудеха, виждаха Корбет все още на масата, осветен от свещта, да пише трескаво или да се взира, обхванал лицето си с ръце, в пергамента пред себе си.
И двамата се събудиха малко след зазоряване. Макар че лицето на Корбет бе посивяло от преумора, той ги заразпитва за различни подробности, а после се върна на масата, за да продължи с писането. Ранулф и Малтоут получиха позволение да отидат в града. Следвайки заповедта на Корбет, те не разговаряха с никого. Когато се върнаха, масата беше разчистена, а Корбет спеше дълбоко на леглото си. Събуди се малко след обяд, все още потънал в мислите си. Обръсна се, изми се, преоблече се, хапна от храната, която Ранулф беше донесъл, после рязко им нареди да си приготвят багажа.
— В Лондон ли се връщаме, господарю? — с надежда попита Малтоут.
— Не, не. Готов ли е багажът ви?
Двамата кимнаха. Корбет подаде на Малтоут запечатан пакет.
— Ще заминете за Линкълн. Ранулф, ще поискаш аудиенция при Хенри, граф Линкълн. Той е в замъка. Дай му това. — Той подаде малък свитък на прислужника. — Кажи му да го прочете насаме. — Корбет потърка очи. — След това той ще осигури на Малтоут въоръжена охрана до Лондон. Препускай с всички сили — обърна се той към коняря — и предай този пакет на краля в стаята му в Уестминстър Хол. Междувременно, Ранулф, поискай от граф Линкълн войници и иди в абатството Кърклийс. По заповед на краля игуменката трябва да придружи теб, графа и всички войници, които той успее да събере, до Нотингам.
— Защо ти е игуменката? — попита Ранулф. Корбет отвори уста, но после поклати глава.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Граф Линкълн няма ли да възрази? — попита Ранулф, притеснен от мисълта за разговора си с упорития граф, чийто избухлив характер и цветисти ругатни бяха познати и на най-невзрачния слуга в двора.
— Графът ще направи онова, което му нареждам — обясни Корбет. — Писмото е подпечатано с Тайния печат на краля, същото се отнася и до заповедта за игуменката. И двамата ще дойдат. Може да възразяват, да се молят, но ще дойдат. А сега вървете! И, Ранулф, ще ти бъда благодарен, ако помолиш сър Питър Бренууд и Ротбьоф да дойдат при мен.