Корбет огледа мълчаливите си сътрапезници. Бренууд изглеждаше озадачен, Нейлър — мрачен, а Ротбьоф беше стиснал главата си с длани. Лекарят Маре дремеше, но брат Томас слушаше внимателно, както граф Линкълн и игуменката, която, съдейки по пламналите й бузи, беше пийнала доста, за да се успокои. В отсрещния край на залата стояха оръженосците на Линкълн и войниците от гарнизона. Ранулф, който бе запречил вратата, му кимна небрежно, което означаваше, че зад себе си има достатъчно мъже, за да овладеят положението. Корбет въздъхна доволно.
— Този разбойник станал толкова известен, че принудил самия крал да дойде на север, а после негово величество опростил престъпленията на Робин Худ. Разбойникът приел условията и разпуснал бандата си. Уил Аления влязъл в манастир, помощникът му Малкия Джон се върнал в село Хавърсейдж, а любимата на Робин лейди Мериън се оттеглила в абатството Кърклийс. Самият Робин отишъл да се бие в Шотландия, но се отвратил от кръвопролитията и помолил краля писмено да бъде освободен от военна служба. Едуард, който харесва хората като Робин, му дал разрешение да се прибере у дома и изпратил копие от заповедта за неговото безопасно преминаване на шерифите сър Юстас Веки и Питър Бренууд. Робин Худ тръгнал на юг с двама спътници — Уилям Голдбърг и мъж на име Томас.
— Двама спътници ли? — попита брат Томас.
— Да, те също са упоменати в писмото на краля.
— Всичко това го знаем — прекъсна го Нейлър. — А после по някаква странна причина разбойникът нарушил обещанието си и се върнал в Шъруудската гора.
— Не — усмихна се Корбет. — Грешиш. Робин дошъл на юг, само за да намери смъртта си! Нямам намерение да го преследвам утре, сър Питър, излъгах те, за да бъда в безопасност до пристигането на граф Линкълн.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Разнесоха се шумни протести, но писарят мълчеше. Най-накрая Линкълн вдигна ръка и му даде знак да продължи.
— Робин от Локсли се завърнал — продължи Корбет и застана зад стола на игуменката, — посетил имението си в Локсли, отдал почит на стария отец Едмънд, после подновил пътуването си, нетърпелив да се види с лейди Мериън в абатството Кърклийс. Надявал се и че Оръженосецът му, Малкия Джон, ще го чака там, защото така се били разбрали. Но докато вървели по пустия път през гората, той и двамата му спътници били подло нападнати. Уилям Голдбърг и Томас били убити на място. Робин оцелял, но бил смъртно ранен. Може би е изпълзял и се е скрил, но във всеки случай убийците му решили, че е мъртъв — Корбет потупа игуменката по рамото. — Но той бил издръжлив и успял да стигне до абатството Кърклийс, защото подозирам, че засадата била близо до портите, където го очаквал Джон Литъл. И добре, че било така, нали, милейди?
Игуменката примигна.
— Майка Елизабет — продължи Корбет — ми каза, че Робин пристигнал на кон в Кърклийс, но излъга. Робин бил лош ездач и със сигурност е вървял пеша. Освен това ми каза, че Малкия Джон бил с него. Още една лъжа. Те имали среща в абатството.
— И? — извика Линкълн. — Какво станало после?
— Умиращият Робин бил отведен в празната и отдалечена къщичка на вратаря в Кърклийс. Така ли е, милейди?
— Вярно е — отвърна игуменката, сплела здраво пръсти и забила поглед в масата. — Разбойникът имаше голяма и кървяща рана на шията. Направих каквото можах.
Корбет огледа седящите край масата. Бренууд седеше като издялан от мрамор с отворена от изумление уста.
— Ранулф! — извика писарят. — Доведи Джон Литъл! Ранулф влезе в залата, следван от великана, който пристъпваше тежко като мечка. Най-отзад вървеше брат Уилям. Нейлър се изправи и блъсна назад стола си.
— Този човек е разбойник извън закона! — извика той и ръката му посегна към камата. — Всеки, който го види, може да го убие без предупреждение!
— Ако още веднъж ме прекъснеш — заяви рязко Корбет, — ще накарам граф Линкълн да те обеси на гредите на тавана в тази зала! Мастър Литъл, чу какво казах. Истината ли говорих?