Маре го послуша. Отначало поклати глава, но после усмихнат вдигна поглед.
— Ясно е — каза той. — Има петна от сладкишите и от кръв, но са доста раздалечени. Би трябвало да бъдат на едно и също място, размесени.
— Именно! — отвърна Корбет, взе кърпата и я хвърли към Линкълн. — Така заключих и аз, когато я огледах отново.
— Но сър Питър също беше зле — възкликна Маре.
— Мисля, че и това има своето обяснение. Спомни си, че сър Питър е дошъл при теб едва след като сте открили тялото на сър Юстас. Това би могло да се дължи на опита му да се представи като друга възможна жертва, а може да се е отровил или да е решил, че се е отровил, докато е оставял кърпата. — Корбет направи гримаса. — Кой би го заподозрял? Може би Бренууд я е сложил в стаята на Веки преди да започне пиршеството. Това е било единственото, което сър Юстас не би поделил с Льокроа, обикновен слуга.
— Така е, сър Хю — обади се брат Томас. — Помня онази сутрин. Сър Питър дойде в стаята на Веки с ръкавици. Сигурен съм — спокойно продължи той — че тези ръкавици заедно с напоената с отрова кърпа, са били изгорени.
— Ами Льокроа? — попита Маре.
— Трябвало е да умре. Винаги съществувал рискът, че може да е забелязал нещо или Веки да е споделил подозренията си с него. Помниш ли, сър Питър, че те попитах защо Льокроа би се обесил в избите? Ти каза, че сигурно е било, защото замъкът беше нападнат или пък Льокроа е търсел още вино; все пак, намерихме едно отворено буре. Разбира се, сега вече зная истината. В замъка имаше достатъчно вино, а избата с тайните си врати и проходи би била последното място, където някой би отишъл да се скрие. Льокроа не беше толкова глупав, колкото изглеждаше. Може би е търсил тайния проход за излизане от замъка. Може би дори е заподозрял истината след смъртта на господаря си и е стигнал до заключението, че може да открие плячката на разбойниците. С други думи, милорд Линкълн, ако негово величество кралят реши да си върне данъците, сигурен съм, че ще ги открием някъде из избите или тайните проходи на този замък. — Корбет замълча и погледна към Бренууд, който си беше възвърнал спокойствието и отвърна хладно на погледа му. — Останалото беше лесно. Ние влязохме в гората, но ти вече беше разпратил заповедите си и ни вкара в засадата. Същото е станало с бедния Гизбърн — Корбет се усмихна тъжно. — Онзи ден всичко беше объркано. Аз заминавах за Кърклийс. Ти, сър Питър, беше привидно ядосан на Гизбърн и побърза след него, за да не разбере никой какво е станало. Нейлър и Ротбьоф са останали, за да прикрият отсъствието ти, а ти си минал по тунелите, събрал си разбойниците и си приклещил хайката.
Корбет погледна към граф Линкълн, който седеше, замаян от чутото.
— Милорд, ти се съмняваше дали някой от замъка би могъл да влезе в гората и да се върне. Нотингам е малък град. Дори улиците да са оживени, ще стигнеш стените му за двадесетина минути. Можеш ли да си представиш колко по-бързо би станало това по подземен тунел? Кой знае? Може би ще открием някой от проходите. Смятам, че след като е напуснал избата сър Питър е можел да се озове в сърцето на Шъруудската гора, да издебне Гизбърн, да го убие и да се върне в замъка, отсъствайки не повече от четири-пет часа. И кой би забелязал? Докато е бил жив, сър Юстас бил с разстроен ум, а и вездесъщият Ротбьоф винаги е бил готов да каже, че сър Питър е отишъл тук или там. И за да е вън от всякакви подозрения, понякога Бренууд оставал в замъка, а вместо него отивал Нейлър.
Корбет седна и се огледа. Не бе виждал толкова вцепенени хора, такава благодарна публика.
— Разказът ми почти приключи — тихо забеляза той. — Хитър план, макар и от самото начало с недостатъци. Когато записах какво ми се беше случило, започнах да долавям някаква закономерност. — Корбет започна да изброява на пръсти. — Първо, нападението над замъка през първия ми ден тук. Откъде знаеха разбойниците в коя стая съм? Второ, засадата в Шъруудската гора. Навремето съм го пропуснал, но припомнянето на миналото ни прави по-мъдри. Не е ли странно, че никой от нас не бе улучен от онези стрели? Бренууд и Нейлър трябваше да ме опазят, защото убийството на кралски пратеник щеше да доведе нещата твърде далече — Корбет млъкна и се загледа в масата. Беше сигурен, че Бренууд едва сдържа усмивката си. — Ти ще бъдеш обесен! — каза му писарят. — Ти си предател и убиец, както и Нейлър, Ротбьоф и всички, които са ти помагали.
Мрачните му думи постигнаха желания ефект. С пребледняло и изтощено лице Ротбьоф скочи на крака и събори стола си. Войниците на Линкълн се спуснаха към него.
— Вярно е! — извика той.