После Робин се бе върнал и Хоблин отново се бе присъединил към бандата. И той като останалите се чудеше на някои от постъпките на водача им, но не смяташе за нужно да го разпитва. Робин беше непредсказуем като блуждаещ огън. Той беше син на Хърн Ловеца и владееше магии, които му помагаха да се слива с дърветата, разговаряше с птиците и животните, както и с елфите и таласъмите, които обитаваха гората. Сега Робин отново го нямаше. В Нотингам се бе случило нещо ужасно. По кръчмите се носеха всякакви слухове: че Робин убил шерифа, че си отмъстил на командира на гарнизона му Нейлър и после заминал, но някой ден щял да се върне отново. Хоблин не знаеше кое от всичко това е истина; знаеше само, че разбойникът и неговите помощници ги няма вече. Нямаше вече да чуе рога, който го призовава на среща, нито да получава тайни заповеди.
Той се размърда и плю. Какво го интересуваше! Беше убеден, че Робин ще се върне отново. Внезапно наостри уши, дочул конски тропот и дрънчене на сбруя. Иззад завоя на горската пътека се появи самотен ездач. Хоблин се взря в сгъстяващия се здрач и се усмихна. Очевидно конникът беше добре охранен свещеник. Разбойникът сложи маската си, нахлупи качулката ниско върху лицето си и се промъкна по-близо до пътя. Сложи стрела в лъка си, изчака ездача да се приближи съвсем и изскочи на пътеката. Опъна тетивата и се прицели в гърдите на свещеника.
— Какво искаш? — попита разтреперан мъжът, дърпайки юздите.
— Като начало меха с вино, който носиш на рога на седлото.
Свещеникът го откачи и мехът тупна шумно на земята. Хоблин мина вдясно.
— И кесията, която виси от колана ти. Внимавай! — излъга той. — Знай, че си обграден.
Свещеникът облиза пълните си устни и се загледа в мрака. Чу шумолене и пукот в храстите и обзет от страх, откачи кесията и я пусна на земята.
— Аз съм свещеник! — смотолеви той. — Тръгнал съм по Божи дела.
— Аз също! — отвърна Хоблин. — Раздавам Божиите богатства на бедните. Можеш да продължиш, свещенико!
Пътникът хвана юздите и разбойникът се отдръпна, за да му направи път.
— Кой си ти? — прошепна свещеникът, вперил уплашен поглед в маскираната фигура с качулка.
Хоблин се усмихна.
— Не знаеш ли? Намираш се в Шъруудската гора. Кажи на приятелите си, че Робин Худ отново е тук!
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Битката при Куртре, както е описана в този роман, била тежко поражение за Филип IV, предшественик на големите разгроми от XIV век, когато рицарски отряди били побеждавали от дисциплинирани, добре въоръжени и смели селяни-пехотинци.
Тайната дипломатическа война, която я предхождала, също е описана тук. Проучването на документите в националния архив, особено тези от категории С.47 и С.49, доказва нарастващото подозрение към французите у Едуард I и неговите военачалници по онова време. Едуард бил обвързан от договора си с Филип и не можел открито да помогне на фламандците. Облекчението му от поражението на френския крал ясно личи от кореспонденцията му след битката при Куртре.
Използването на шифри по онова време също е интересна тема. Някои от тях още не са разгадани; други, като използвания от Едуард III през 1330 г. в кореспонденцията му с Папата, били разбрани едва когато историците получили достъп до ватиканските архиви.
Нотингам също е описан достоверно — построен от норманите град около крепостта, под която съществуват тайни проходи и тунели. През 1330 г., когато младият Едуард III решил да свали от власт собствената си майка заедно с любовника й Роджър Мортимър, той успял да се промъкне в замъка, съпроводен от отряд рицари, точно по един от тези тунели и да осъществи плана си.
Легендата за Робин Худ е една от най-известните в западноевропейския фолклор, но дали той е съществувал? Моята теория, че Робин е историческа личност и че е подкрепил Симон дьо Монфор, се основава на една любопитна поема, писана на латински, във Фолио 103 от Registe Prernonstraten.se (Допълнителен ръкопис М.55 4934 — 5 в Британската библиотека), която сочи, че Робин Худ бил известен още през 1304 година.
В своя труд „Истинската хроника на Шотландия“, писан през 1420 г., Андрю Уинтоун, шотландски летописец, отбелязва: „Малкия Джон и Робин Худ тогава бяха живи и водеха война срещу шерифа в Шъруудската гора“.
Още по-рано, през 1341 г. Джон Фордуен, каноник от Абърдийн, включил в своите „Шотландски хроники“ за 1266 година следното твърдение: „По това време измежду лишените от собственост (т.е., онези, които са се били на страната на Монфор) и поставени извън закона се появили прочутите Робин Худ и Малкия Джон с техните другари. Те живеели като разбойници в гората.“
„Убиецът в зелената гора“ се основава на теорията, че Робин Худ е живял при управлението на Едуард I и според споменатите по-горе доказателства, е бил помилван от краля. Използвал съм и други препратки — че Малкия Джон е бил прислужник на шерифа, свирепата вражда между Робин Худ и Гай Гизбърн и обречената му любов с девойката Мериън. Смъртта на разбойника в Кърклийс може и да е настъпила, както е описана — изследователите от XVIII век описват неговата гробница, на която тогава имало надпис, включващ не само Робин Худ, но и „Уилям Голдбърг и мъж на име Томас“.