— Естествено тя не е у мен! — отговори бързо индусът със сериозния си и прочувствен глас. — Естествено, ако се намираше у мен, досега да беше станала на гугутка!
— Или на морско свинче! — изръмжа майорът. Превзетото държане на фокусника му действаше на нервите.
— Или на морско свинче! — призна вежливо индусът.
Влезе Мери, която носеше огромно димящо блюдо, и всеки забъбри с най-близките си съседи. Любопитството, предизвикано от новия пансионер, бе значително отслабнало. Така стигнаха до десерта, без мосю Жюли да успее да похвали хубостите на своя скъп Париж. Това го радваше. Думите на помощник-комисаря още звънтяха в ушите му; мисълта, че седи на една и съща маса с престъпник, убиваше напълно апетита му. Може би трябваше да се откаже от тази вечеря? Не, намирайки се в такова обкръжение, той не беше изложен на никаква опасност…
Мисиз Хобсън обаче не го изпускаше от очи.
Какво му става? — питаше се тя непрекъснато. — Дадох му една от най-хубавите си стаи. Изглеждаше много доволен, че ще живее на две крачки от музея. Не се пазари за пансионната такса..
Безпокойството ѝ не убягна за дълго от вниманието на мистър Андреев:
— Неприятности ли имате, мисиз Хобсън?
— Не, не! — отговори тя машинално.
Някакъв зъл демон я подтикна. Тя повиши тон:
— Или по-скоро — да! Имам да ви съобщя една печална новина. Мосю Жюли, едва-що пристигнал, ни напуска. Заминава веднага.
Вдигна се хор от възклицания и въпроси, повече или по-малко оживени. Каква е причината за това прибързано заминаване? От близките ли си е бил повикан мосю Жюли? Или Лондон не му харесва?
Мисиз Хобсън видя с тайно задоволство, че дребният човечец се изчерви и се смути.
— Според мен — каза тя внезапно, без да се замисли изобщо, — мосю Жюли се страхува от нас!
— Що за хрумване! — провикна се мисиз Крабтрий, усмихвайки се най-пленително. — Та толкова ли сме страшни!
— Искате ли да чуете моето мнение? — обади се мистър Андреев.
Дългите му изящни ръце сякаш щяха да литнат:
— Мосю Жюли не се страхува от нас… а от мистър Смит!
Внезапно настъпи дълбоко мълчание. Престъпленията на мистър Смит бяха забранена тема за разговор в пансиона „Виктория“, откакто се бе развихрил един злополучен спор между доктор Хайд и майор Феърчайлд. Само мистър Андреев можеше да се осмели да я засегне.
Мосю Жюли бе оставил ножа и вилицата си.
— Какво искате да кажете? — измънка той, мъртвешки блед.
— Уважаеми господине!… — Руснакът сияеше усмихнат: — Нима искате да ни уверите, че не знаете кой е мистър Смит?
Мосю Жюли се помъчи да запази спокойствие:
— Касае се за един ловък престъпник, нали?
— Кажете по-добре: най-ловкия, с когото Скотланд Ярд е имал работа досега. За два месеца и половина той е взел седем жертви.
Мосю Жюли сметна за благоразумно да прояви известно любопитство. Не биваше да се показва твърде осведомен за мистър Смит.
— К… Как действува той? — запита със слаб глас.
А погледът му скачаше ужасен от лице на лице. Кое от тях беше на убиеца?
— Той броди из мъглата — обясни любезно мистър Андреев, — проследява тихомълком някой минувач, настига го на пусто място, вдига ръка…
— Не мога да разбера — прекъсна го тъкмо навреме мис Поутър — как нашият убиец успява да различи минувачите с пари от ония, на които джобовете им са празни.
— Според мен не обръща внимание на външността!
— Сигурно тя често го разочарова.
— Затова наваксва с количеството.
— Pp… работи серийно! — вметна мистър Колинс.
— Точно така!
Мистър Андреев запали цигара:
— За да се уверите, достатъчно е да сравните стойността на откраднатите суми. Мистър Бърман например, когато бил нападнат на 10 ноември, току-що бил изтеглил петстотин лири-стерлинги от банковата си сметка. Мистър Дъруент, от друга страна, имал дванайсет шилинга и шест пенса. Така се получава средното!
— Изглежда, отлично сте осведомен! — промърмори майорът.
— Можех и да не бъда толкова осведомен.
— Смятате ли, че мистър Смит се намира между вашите приятели?
Облягайки се на стола си, руснакът се разсмя гръмогласно. „Същински казашки смях!“ — помисли си майорът.