— Нещо повече! Аз съм мистър Смит!..
— Боже небесни!
Мисиз Хобсън, цялата пребледняла, бе сложила ръка на сърцето си:
— Със съжаление трябва да ви напомня, мистър Андреев! Но има въпроси, с които шега не бива!
Руснакът не можеше да пропусне такъв добър случай да целуне ръката на домакинята.
— Простете ми! — каза той, проявявайки най-искрено разкаяние. — За нещастие това са единствените шеги, на които се смея с удоволствие.
А мосю Жюли, неспособен да слуша повече, се бе втурнал към вратата. На прага се обърна.
— Извинете ме — измънка той, — но крайно време е да тръгвам. Погрижихте ли се за сметката ми, мадам Хобсън?
— Мери ще ви я донесе след малко.
Всички наставаха от масата и повечето от пансионерите, минавайки в салона, наобиколиха лампата. Мистър Андреев взе от едно чекмедже интересно везмо върху канава, което бродираше по един час всеки ден. „Нищо друго не пречиства така душата!“ — отговаряше той на присмехулниците. Майор Феърчайлд обсеби вечерните вестници, а мисиз Крабтрий се залови с пасианса от три колоди по петдесет и две карти, който не довършваше дори веднъж на десет пъти. Мистър Крабтрий получи позволение да гледа.
След четвърт час мис Поутър стана.
— Капнала съм! — рече тя. — Лека нощ на всички! Приятни сънища.
Едва излязла, тя пак отвори вратата и подаде глава през пролуката:
— Спете на дюшеци Соунсън-Харис!
Мис Холанд скоро я последва. Тя мина през кухнята, за да поиска малко мляко за най-новия си храненик — един бял котарак, паднал от небето заедно с нощния мрак, — после се качи в стаята си и оттам се дочу очакваната от всички жална песен:
„Stop! You’re breaking my heart…“30
Както други си купуват аквариум, понеже имат златна рибка, така и мис Холанд си бе купила грамофон, за да ѝ свири и повтаря тази единствена плоча.
Към девет и четвърт мисиз Хобсън, учудена, че мосю Жюли още не е напуснал пансиона, се вмъкна в стаята му.
Тя го намери седнал, с ръце, отпуснати върху една малка масичка, и клюмнала върху тях глава.
В гърба си имаше забит нож.
Глава 6
„С-м-и-т, Смит!“
— Ало!
— „Ивнинг Пост“ ли е? Свържете ме с редакцията, моля!
— Кой се обажда?
— Мистър Милър.
— Момент!
— Ало!
— Редакцията на „Ивнинг Пост“?
— Да. Кой се обажда?
— Мистър Смит! С-м-и-т, Смит! Изпратете репортер в пансиона „Виктория“ на Ръсъл Скуеър 21. Аз живея там и току-що убих един учен-чудак.
— Какво… ? Ало! Ало!… Good heavens31, Джони, някакъв тип се хвали, че е мистър Смит, че живее на Ръсъл Скуеър — на 21, мисля — и че е извършил там престъпление!
— Остави го. Той се майтапи с теб.
— „Дейли телеграф“… Един от вашите читатели е на телефона. Желая да се свържа с редакцията.
— По какъв повод?
— Лична работа.
— Момент, ако обичате!
— Редакцията на „Дейли телеграф“…
— Изпратете репортер в пансиона „Виктория“ на Ръсъл Скуеър 21. Мистър Смит — който живее там — е взел тази вечер осмата си жертва.
— Кой се обажда?
— Лично мистър Смит.
— Охо! Мистър Смит?… Тук е министърът на финансите!… Как сте, стари приятелю?… Ало!.. Ало!…
— „Night and Day“32 слуша.
— Свържете ме със секретаря на редакцията… Мистър Милър е на телефона.
— Момент, моля.
— Ало!
— Секретарят на редакцията ли е?
— Ето… За вас, Пърси!
— God damn and33… Ало! Кой е?…
— Мистър Смит! С-м-и-т, Смит! Държа да ви съобщя, че току-що извърших престъпление — осмото поред — в пансиона „Виктория“ на Ръсъл Скуеър 21.
— God damn… Не прекъсвайте! Как казахте: пансион „Виктория“, Ръсъл Скуеър 21?
— Да. Впрочем там живея.
— Вие… Какво?…
— Там живея. Още една дума. Посветете на мен първата страница на зашия вестник и някои ден може да ви изпратя мемоарите си.
— Ще ви посв… Ало! Ало! Пол, телефонирайте незабавно на Лосън! Мистър Смит съобщава, че е виновник за още едно убийство.
— Шегувате ли се?
— God… Казах: „Телефонирайте незабавно!“ В този момент Джинджър сигурно е при мис Стандиш и ѝ декламира Суинбърн в кремаво-сребрист декор.