— Изслушайте ме добре, Фулър! — Каза той най-после. — Ако самоличността на жертвата не се установи още тази вечер, разпоредете се да бъде пуснато съобщение в сутрешните вестници. Поискайте експертизата на доктор Ханкок в срок от дванайсет часа. За всеки случай удвоете патрулите около колежа „Сейнт Чарлс“ и спирката при Уестбърн Парк. Наредете да бъдат разпитани и претърсени всички подозрителни личности… Искам да ми се докладва на всеки час.
— На всеки час! — Фулър забеляза in petto2, че груповият началник току-що бе проявил единствения признак на вълнение, на който беше способен. Той каза: — Добре, сър! — И тръгна към вратата.
Тъкмо когато щеше да излезе, се обърна. Стрикланд държеше с палец и показалец картончето, на което неизвестна ръка бе изписала с главни печатни букви името Смит, и го гледаше замислено. Погледите на двамата се срещнаха и Фулър изведнъж се престраши.
— Лошо им се пише на смитовците, сър — рече той, — ако ми позволите да си кажа мнението.
В действителност убийството на Ракъм Стрийт, извършено четиридесет и осем часа след едно досущ подобно злодеяние, заедно с другите последици, имаше и интересен обществен отзвук.
Хора, които дотогава се бяха радвали на похвално уважение и чиято единствена вина беше, че се наричаха Смит, много скоро започнаха да будят само недоверие и враждебност. При приближаването им хората минаваха на другия тротоар, сочеха ги с пръст. Към някои от тях доставчиците се отнасяха с пренебрежение. Други бяха отхвърлени от кръговете, където само преди един ден биваха приемани с най-предразполагаща сърдечност. „Бойкотирайте смитовци!“ — зовеше гласът на народа. В Ийст Енд полицията бе повикана да брани няколко магазина, които тълпата бе започнала да ограбва, а синьор Кипини, дейният управител на „Саварин“, още не е забравил ръкопашния бой, предизвикан един съботен следобед от прислужник, комуто бе хрумнала злополучната идея да мине през фоайето на хотела (в който имаше не по-малко от трима побойници), носейки написано следното съобщение: „Умолява се мистър Смит да се яви на телефона.“ Добре че не се стигна до убийство.
Един седмичник, който се славеше с добро чувство за хумор, напразно предложи да се сменят имената на петте хиляди (?) смитовци в Лондон и да се кръстят Джонс. Все още живият спомен за Джак Касапина, изглежда, бе лишил от всякакво sense of humour3 народа, който бе давал в това отношение пример дори на съседите си. Безспорно мистър Смит спестяваше на жертвите си жестокото обезобразяване на трупа, на което ги бе подлагал неговият предшественик. Но за разлика от него, не можеше да се оправдае с лудост. Единствената подбуда за престъпленията му бе алчността. Това ги правеше още по-ужасни.
Мистър Бърман бе убит на Тависток Роуд на 10 ноември в единайсет часа вечерта, а мистър Соър — мъртвецът от Ракъм Стрийт беше антиквар на име Бенджамин Соър — на 12 ноември към пет часа следобед.
На 19 същия месец (мистър Смит току-що бе извършил третото си престъпление, избирайки този път един много известен адвокат на име Дъруент) някой си Джеробоа Смит се хвърли в Темза от Моста на самоубийците. Измъкнаха го, но ледената баня му струваше белодробно възпаление, което го умори за двайсет и четири часа. През следващите дни безработните смитовци вече нямаха брой и заедно с ония, които, напуснали жилището си с надеждата да намерят по-сговорчиви съседи, напразно търсеха къде да се подслонят. Да признаеш, че името ти е Смит, за един слуга сега значеше да бъде изгонен, за един търговски пътник — да бъде уволнен незабавно, а за един tramp4 — да бъде лишен от своето каменно легло под моста Тауър.
Вярно, някои трезви умове се опитаха в разпалени спорове да докажат, че е твърде невероятно името Смит, с което се кичеше убиецът, да е наистина неговото. Отхвърлиха аргумента им и дори сметнаха самите тях за подозрителни.
Лондон, обзет от страх, не се вслушваше в гласа на разума! Той искаше виновниците.
Но в това време Скотланд Ярд не бездействаше.
Всеки ден неговите шефове, които простолюдието наричаше Четиримата големи, вземаха нови и безупречни мерки.
Така след убийството на мистър Дъруент, загинал на Мейпъл Стрийт, те изчислиха с карта в ръка, че районът на действие на мистър Смит обхваща един голям четириъгълник, простиращ се на дължина от Британския музей до Уърмуд Скръбс и включващ по-голямата част от Педингтън Бейзуотър, Нотинг Хил и т. н.