— Така ли! — извика Мордонт. — И сте дублирали Пиер Авила в „Изгубената корона“! Позволете ми да ви изкажа възхищението си.
— Много благодаря. Значи „Изгубената корона“ ви е харесал? А на мен не. Беше фалшив отначало докрай.
— С изключение може би на финалната сцена…
— Прекалено оптимистична. Лятната любов умира с лятото.
Мордонт си спомни с досада за своята задача.
— Чрез киното навярно сте се запознали с нашите методи — каза той весело. — Затова няма да ми се разсърдите, ако ви запитам дали сте излизали от салона тази вечер.
— Напуснах го за няколко минути.
— С каква цел?
— И аз самият не зная! Неподвижността ме потискаше. Откровено казано, компанията на другите пансионери — също. А никак не ми се излизаше. Затова се качих в стаята си с надеждата да намеря там някакво занимание. Но кореспонденцията ми беше ажур, радиаторите ми работеха лошо. След малко реших да сляза отново.
— Докато се намирахте горе, нищо ли не чухте?
— Струва ми се, че не… Не, нищо.
— И никого не срещнахте по стълбата?
— Не… Тоест да. Докато слизах, мистър Колинс влизаше в банята на мецанина.
— Колко беше часът?
— Е, това не зная!… Станахме от масата в осем без четвърт… Мис Поутър и мис Холанд се качиха да си легнат към осем часа… Майор Феърчайлд излезе от салона…
Мордонт подскочи:
— Сигурен ли сте в това?
— Напълно. Да не би да е отричал?
— Не, не! — каза машинално инспекторът. — А после?
Руснакът въздъхна:
— Отде да помня?… Мистър Колинс поиска своята лайка, после… Аха, сетих се!… Мисиз Крабтрий смята за нужно да ни съобщава колко часа показва часовникът ѝ веднага щом звънне стенният… Още я чувам да казва: „Уверявам ви, че е осем и трийсет и пет, мила моя!“, когато излизах от салона.
— Един полезен факт, мистър Андреев. Кои се намираха в стаята в този момент?
— Хм… Мисиз Хобсън, мисиз Крабтрий, мистър Крабтрий, майор Феърчайлд…
— Значи той се беше върнал?
— Да, отсъствието му не трая повече от седем-осем минути… Бяха също нашият приятел факирът, доктор Хайд… Не, доктор Хайд го нямаше… Заклевам се, че не зная нищо повече!
— Няма значение, мистър Андреев! От вас узнах достатъчно. Остава да ви задам един деликатен въпрос. Вие сте се похвалили на вечерята, че сте мистър Смит… Признавате ли това?
— Естествено.
— Какво ви подтикна да го кажете?
Мистър Андреев отприщи казашкия си смях:
— Прекарайте в този пансион поне три дена, драги, и ще видим на вас какво ще ви се прииска да им кажете!
Мордонт гледаше внимателно събеседника си.
— Разбирам! — отвърна той най-после. — Ще бъдете ли така добър да ми изпратите професор Лала-Пур?
— С удоволствие. Впрочем предполагам, че държите на халката си?
— Жена ми държи — каза Мордонт.
— Тогава скрийте я в чорапите си! Лала-Пур превърна моята в покривчица!
— Ето кутията с инструменти — каза Фулър. Стрикланд протегна ръка:
— Дайте ми я.
Отвори я и я подаде на доктор Ханкок:
— Какво е взето оттук според вас, докторе? — Една празна преградка разделяше наполовина ред лъскави хирургически ножове.
— Един катлинг! — каза Ханкок.
Глава 8
Между осем и девет
Доктор Хайд влезе, без да бърза, с медицинския речник под мишница:
— Добър вечер, господа!
Той обгърна с насмешлив поглед зеещите шкафове, разхвърляното легло, разтворените чекмеджета:
— Как намирате пижамите ми?… Аз предпочитам бадемовозеленото.
Стрикланд, който закриваше масата с мощния си гръб, взе от нея някакъв предмет, увит в нещо бяло.
— Добър вечер, доктор Хайд! — каза той с най-официалния си тон. — Длъжен съм да ви предупредя, че вашите отговори могат да послужат като улики против вас… Познавате ли това?
Ако се надяваше по този начин да смути своя събеседник, той остана разочарован.
— Всички хирургически ножчета си приличат като две капки вода… Вашият тържествен вид ме кара обаче да мисля, че това е мое.
— Престъплението е открито към девет часа и десет минути. Ние пристигнахме тук в девет и половина. Твърдите ли, че не сте полюбопитствали междувременно да хвърлите един поглед на трупа?