— Значи вие започвате следствията, преди престъпленията да са извършени?
Стрикланд прехапа устни. Все още не бе дошъл моментът да сложи картите си на масата и публично да припише убийството на мистър Смит. Лондон щеше да надигне глас — не без основателна причина, — че полицията е безсилна.
— Отговорете на въпроса ми! Вие не сте човек, склонен към милост. Тогава?
Доктор Хайд изправи високата си снага:
— Имате грешка! Тъкмо от милост към една жена разбих живота си.
В този момент на вратата се почука и влезе инспектор Биърд:
— Открих портфейла на жертвата, сър. Но празен.
— Къде точно?
— В един ъгъл на двора.
— Сигурно е бил хвърлен от някой прозорец. Това е работа за Харис. Поне така се надявам!
Биърд се канеше да излезе. Стрикланд го спря:
— Претърсете наново стаята на мосю Жюли. Искам да ми намерите една таблетка, голяма колкото пени. Искам да зная също дали жертвата си е служила с чашата за вода.
Биърд кимна и когато тръгна, се блъсна в своя другар Стори, който пресичаше стълбищната площадка с широки крачки.
— Идвам от сутерена — каза Стори, — Към осем часа и четиридесет и пет минути готвачката Дафни усетила миризма на изгоряла гума, идеща от отоплителната инсталация.
Ръкавиците! Тази мисъл се мярна веднага в главата на Стрикланд.
— Колко пансионери са се приближавали до парния котел?
— Трима, сър, доколкото зная.
— Кои?
— Първо мис Холанд, която към осем часа поискала от Дафни чинийка мляко за котарака си. После професор Лала-Пур. Той пък получил от мисиз Хобсън височайшето благоволение да настани на тавана семейство бели зайци и сутрин и вечер ги тъпчел със салати. И накрая мистър Колинс. Мери се сблъскала с него към осем часа и трийсет и пет минути, когато се връщал на партера. Изглеждал смутен, каза ми тя, и се извинил, като измънкал нещо неразбрано.
— Много добре! Заведете го в стаята, където е извършено престъплението, огледайте дюшека му и всичко останало.
Доктор Хайд, седнал на страничната облегалка на един фотьойл, гледаше в тавана.
— А, тъкмо се сетих за Колинс… — каза ти небрежно. — След обеда той поиска да види чантата ми.
Без да обръща внимание на това, което ставаше на горния етаж, инспектор Мордонт привършваше разпита на професор Лала-Пур.
— Не сте длъжен да отговаряте на този въпрос, професоре. Но бих искал да узная от коя област на Индия сте родом?
Илюзионистът отговори, без да се колебае:
— От Сирса естествено.
— Сирса… В Бенгалия?
— Пенджаб.
— Интересно! Майор Феърчайлд ви заговорил, както казва, на пенджаби, а вие не сте му дали очаквания отговор.
3а пръв път тънките устни на индуса се разтвориха в лека усмивка:
— Естествено не можех, инспекторе.
— Защо?
— Блажен е зрелият човек, жертва на илюзиите си. Скъпият майор си въобразява, че говори пенджаби!
Глава 9
„IL В…“
— Вие ли ни повикахте, инспекторе?
— Не точно аз! — каза Мордонт, отмествайки стола си. — Искам да ви разпитам поотделно.
Въпреки това мисиз Крабтрий продължи да се приближава с твърда стъпка:
— Наистина ли, инспекторе? Моят съпруг няма тайни от мен! Вие ще говорите съвсем откровено, Ърнест.
— Разбира се, мила.
Мордонт се въоръжи с търпение:
— Боя се, че не ме разбрахте. Аз…
— Отлично разбираме! Вие искате да знаете как сме прекарали вечерта. Нищо по-лесно! Но ще загубите цял час, докато накарате Ърнест да говори! От осемнайсет години се грижа най-внимателно за него. Затова е свикнал да разчита за всичко на мен. Мъжете са големи деца. А също и ужасни егоисти! Естествено това не важи за вас, инспекторе. Вие изглеждате толкова решителен, толкова силен! Що се отнася до Ърнест, запознах се с него в един голям магазин, на щанда за корсети. Той искаше тубичка сапун за бръснене. Улових го за ръката и мога да кажа, че оттогава никога не съм го пускала!…
Измъчен, Мордонт се отпусна отново на стола си:
— Мистър Крабтрий… Излизали ли сте от салона след вечерята?
— Не… — смотолеви мистър Крабтрий. — Искам да кажа: „да!“
После млъкна.
Мисиз Крабтрий сметна за свой дълг да го насърчи: