— Запазете спокойствие, Ърнест. Инспекторът няма да ви изяде. Ако е нужно, помислете малко. Но, за бога, престанете с това пелтечене!
— Разбира се, скъпа приятелко.
Настъпи тягостно мълчание. Малкият човечец ту се изчервяваше, ту пребледняваше. Що се отнася до мисиз Крабтрий, тя беше живо олицетворение на триумфа.
— Да свършваме! — каза тя внезапно. — Аз обичам до полуда пасиансите, по-точно един южноамерикански вид, наречен „водопад“. Всъщност от три седмици вече се мъча да го подредя докрай. Всяка вечер към осем часа Ърнест се качва в нашата стая и ми донася три колоди от по петдесет и две карти. После сяда до мен и не помръдва. Способен е да ме гледа с часове… Отлично двойно алиби, нали?
— Колко време остана вашият съпруг на горния етаж?
— О, най-много десетина минути! Камериерката, обясни ми той, сложила картите на друго място, та не можел да ги намери. — Мисиз Крабтрий се обезпокои: — Нали няма да го заподозрете за това? Горкият Ърнест! Имайте предвид мястото, където смяташе да си купи сапун за бръснене.
— Няма да го забравя толкова скоро! — каза Мордонт.
В стаята, където бе извършено престъплението и откъдето току-що изнасяха трупа, Стрикланд, облегнат на камината, разпитваше мистър Колинс:
— Как прекарахте времето си след вечерята?
— Аз ос… останах в салона в ком… компанията на другите пан… пансионери.
— Без да излизате нито за миг?
— За… защо ме пи… питате?
— За да зная! — отговори Стрикланд невъзмутимо. Той сметна за нужно да добави: — Не бойте се. Говорете ясно.
Смущението на мистър Колинс се засили:
— И аз б… бих ис… искал! Но пел… пелтеча от рож… рождение.
— Съжалявам.
Стрикланд се престори на малко притеснен. После атакува отново:
— Какво сте правили в осем часа и тридесет и пет минути на стълбата, водеща към сутерена?
— Пре… предпочитам да не ви от… отговоря.
— Грешите, Колинс! — намеси се съчувствено доктор Хайд. — Всеки знае, че задигате вечер по един-два портокала под самия нос на Дафни!
— Това… това не е вярно!
— Тази работа ще си остане между нас. Възползвайте се от случая, за да си признаете.
Стрикланд кипна:
— Подобна намеса е абсолютно неуместна, доктор Хайд! Ще отговаряте само на моите въпроси… А вие, Колинс, ще постъпите много по-добре, ако си признаете малката кражбица, отколкото да утежнявате положението си.
— Боя се, че не раз… разбирам.
— Много добре. Ще ви обясня. Имаме двойно доказателство, че убиецът на мосю Жюли е носел ръкавици и ги е изгорил в парния котел. Ако не ни кажете причината за присъствието си в кухнята, ще имаме сериозно основание да предположим, че вие сте виновникът.
— Но аз…
— Кога напуснахте салона и кога се върнахте там?
— Не си с… спомням.
— Опитайте се! Това е във ваш интерес.
— Толкова по-зле! Раз… разпитайте другите, ако… ако искате!
— Те вече говориха.
— К… какво казаха?
— Показанията им съвпадат. Според тях вие сте изчезнали от осем и двайсет и пет до осем и четирийсет.
— Е… щом е тъй, трябва да им се вярва!
— Какво правихте през този четвърт час?
— Нищо осо… особено! Отидох в стаята си, после в… в кухнята.
— Искам да ми разкажете подробно.
— Това е см… смешно! Не пр… предполагах, че ще бъде извършено престъпление! Не про… проследих по часовник кога съм излизал и влизал.
— Но сте се качили в стаята си с определено намерение?
— И да, и не! Не си с… спомнях клиентите, които тр… трябваше да посетя утре. Ис… исках да проверя в бележника си.
— Струва ми се, че паметта ви изневерява по доста странен начин. И не разбирам защо така внезапно е трябвало да проверите това?
— За да ор… организирам обиколката си мис… мислено…
— Добре! Едно обикновено надничане в бележника сигурно не ви е отнело четвърт час.
— Не. Аз… Аз пушех ци… цигара и мислех за работата си, после слязох в ку… кухнята…
— С каква цел?
Мистър Колинс почервеня като божур:
— Вие ме ос… оскърбявате безпричинно! Доктор Хайд ви каза за… защо!
Стрикланд хвърли на доктора мрачен поглед:
— Значи сте възнамерявали да крадете плодове?
— Това не може да се на… нарече кр… кражба! Мисиз Хобсън е много пе… пестелива, а моят ре… режим на хранене изисква да из… изпивам по един портокалов сок всяка сутрин преди за… закуска.