— Кой?
— Д… доктор Хайд!
Стрикланд придръпна един стол към себе си и го възседна:
— Естествено. Всички лъжат! Какво ви привличаше навън оная вечер, Колинс?
— Ама… ама нищо!
— Мъглата ли?
— Може би не обичахте „Елегия“ от Масне?
— Или искахте да си купите портокали?
Три дена по-късно, проявявайки необикновена устойчивост, мистър Колинс все още не бе признал нищо.
Глава 12
Строг разпит
Това започна с посещението на някой си мистър Брекинридж, който под претекст, че иска да се настани в пансиона, пожела да му покажат къщата от мазето до тавана.
Мистър Брекинридж имаше бяла коса и достопочтен вид. Когато запита невинно: „Това ли е стаята, където е бил убит нещастният професор?“; мисиз Хобсън помисли, че ще умре от срам. Но мистър Брекинридж добави: „Тя ми харесва много!“ И след като видя стаята, където бе умряла жертвата, пожела да види и оная, в която е живял убиецът.
— Позволете ми да се посъветвам с мисиз Брекинридж — каза той накрая. — Ще ви телефонирам следобед.
След заминаването му мисиз Хобсън не можа да сдържи сълзите си.
— Той няма да дойде вече! — каза тя на професор Лала-Пур, който се прибираше от кратка разходка.
— Голямо чудо! — отвърна индусът. — Ще дойдат други. Естествено улицата е пълна с любопитни.
Мисиз Хобсън притича до прозореца н се почувства още по-нещастна.
— Толкова хора! — каза тя. — Какво неблагоприличие!
В същия момент на входната врата се позвъни. Мери отвори и пусна една пълна дама.
— Аз съм мисиз Плат — каза жената. — Търся за моя зет не много скъп приличен пансион. Мога ли да разгледам къщата?
— Сигурно не знаете, че…? — подзе мисиз Хобсън.
— Няма значение! Никой не може да ви упрекне, че един престъпник ви е измамил. Впрочем как изглеждаше той?…
Когато удари часът за обед, мисиз Хобсън вече бе приела една дузина хора, търсещи квартира, едни за някой роднина, други за приятел. Така чувството на срам, което бе изпитвала сутринта, се замени с безгрижно опиянение. Тя си въобразяваше, че е обградена от ревностни обожатели.
Следобед шествието продължи да се увеличава бързо. Всъщност пансионът „Виктория“ не беше само „къща на престъплението“. Той привличаше вниманието на всички и като убежище на един от най-големите престъпници на века.
Към любопитните се присъединяваха репортери, фотографи, пратеници на Скотланд Ярд, натоварени с важни съобщения, застрахователни агенти, възползуващи се от положението, за да влязат насила, всевъзможни просители. Стана такъв наплив, че се наложи да бъде повикана полицията, за да въдвори ред и да разпръсне зяпачите.
— Капнала съм! — каза мисиз Хобсън на вечеря. — Ако господата от полицията не ме бяха помолили да отклонявам всяко предложение и ако не съзнавах задълженията си като домакиня, щях да дам под наем всичко чак до мазетата!
Мисиз Крабтрий хвърли предизвикателен поглед на съседите си по маса:
— Трябва да призная, често ми се е случвало да вървят по петите ми. Но никога половин дузина мъже едновременно като днес! Наложи се да помоля един полицай да се намеси!
— Това е нищо! — изръмжа майорът. — Един от тия проклети репортери ме фотографира, докато слагах жартиерите си. А друг искаше на всяка цена да узнае дали според мен австралийците ще спечелят следващия мач по крикет!
Професор Лала-Пур рядко се месеше в разговора. Тази вечер, възползувайки се от една пауза, той реши да вземе думата.
— Скандалът привлича — произнесе той с дълбокия си глас. — Срещнах импресариото си. Естествено ангажираха ме в „Паладиум“.
Мис Поутър запляска с ръце:
— Ура! Ще получим ли безплатни билети? Ако получим, ще ви дам една чудесна идея за реклама!
— Естествено, мис Поутър. Какво предлагате?
— Скъсайте старите си афиши. И ги заменете с бели плакати само с едно изречение в средата: Текста на тези афиши ще намерите у знаменития професор Лала-Пур, който жъне успехи в „Паладиум.“
Мис Холанд, изглежда, искаше да остане незабелязана. Все пак погледът на мисиз Хобсън се спря на нея:
— Впрочем, мила, донесоха две котенца за вас… Подарък ли са?
Мис Холанд се смути:
— Да. Праща ми ги някой си мистър Лосън, репортер в „Night and Day“. Мистър Лосън иска да напише серия статии, озаглавени: „Мистър Смит, гледан отблизо“. Черното коте се казва Night, а бялото Day. Не е ли очарователно?