— Да, ми… мисля.
Четири дена преди това Тоби Марш бе твърдил обратното.
— Откъде минахте?
— По Бед… Бедфорд Скуеър и Мон… Монтагю Плейс, предполагам.
— Мушама ли носехте или пардесю?
— Не п… помня.
— Но притежавате и двете?
— Да.
— Какво направихте с парите, откраднати от жертвите си?
— Те… те са на сигурно място.
— Къде?…
— То… това си е моя работа.
В този момент телефонът иззвъня. Стрикланд взе слушалката и започна да отговаря едносрично и съзнателно с равнодушен глас.
— Какво целите с тези нелепи признания, Колинс? — попита той, затваряйки телефона. — Прикривате ли някого? Или смятате, че по този начин ще ви оставим на мира?
Дребният човечец махна с ръка в знак на протест. После потръпна.
— Не… не мога повече! — призна той.
Стрикланд го стисна мълчаливо за рамото:
— На път, момчета!… Стори, чакат ви на Морнингтън Кресънт. Там току-що са открили труп на млада жена, на чиято блуза е забодена визитна картичка с името мистър Смит. Нито ръчна чанта, нито бижута. Мордонт, Фулър, елате с мен!… Изглежда, че истинският мистър Смит все още живее в пансиона „Виктория“.
Глава 13
Просто Марджори
— Водете ми ги поред — каза Стрикланд, подавайки на Фулър списък с пет имена.
После, само след миг:
— Добър ден, майор Феърчайлд! Седнете, моля. Съжалявам, че съм принуден да ви разпитам още веднъж. Такива са обстоятелствата. Къде бяхте и какво правихте днес следобед към шест и трийсет минути?
— Бях в моя клуб и губех на бридж! — отговори рязко старият офицер. — Но бих искал да зная…
— Малко търпение, майоре. Как се казва вашият клуб?
— „Колониален клуб“… Албмарл Стрийт 10.
— Кога започнахте да играете?
— Към четири часа. И свърших в седем.
— Кои бяха партньорите ви?
Майорът едва се сдържа:
— Двама пенсионирани офицери като мен, полковник Уилсън и майор Гилъм, освен това някой си мистър Тодхънтър, когото виждах за пръв път… Това достатъчно ли ви е?
— И да, и не… Всъщност остава да ви задам един деликатен въпрос. Противно на вашите твърдения, вечерта на 28 вие сте напуснали салона за седем-осем минути… Защо?
— Проклет да бъда, ако ви отговоря!… Не е нужно да знаете това! Нали мистър Смит е в ръцете ви?
— Не — призна Стрикланд. — Ние сме на погрешен път. Истинският мистър Смит все още е на свобода. В шест и двайсет днес следобед той е убил една минувачка на Морнингтън Кресънт.
— Good Lord! — възкликна майорът. — Винаги съм мислил — добави той безцеремонно, — че тоя Колинс не прилича на престъпник!
— Наглед всичко беше против него.
— Значи смятахте, че Колинс върши тая работа, понеже заеква. Но begayer не е единственият френски глагол, който започва с b! Обвинението на мосю Жюли може да се отнася и за някой друг.
— Кой?
— Приближете се… Не искам да крещя името му до бога!
Стрикланд се приближи. Майорът каза нещо на ухото му, после се облегна на стола си със светнали очи.
— Това май не ви вълнува много? — запита той най-после.
Стрикланд сякаш се съвзе.
— Напротив, напротив!
— Не мислехте за него, нали?
— Напротив, напротив! — повтори груповият началник. — От началото мисля за него.
— Добър ден, професоре! — каза Стрикланд. — Седнете, моля. Обстоятелствата ни принуждават да ви разпитаме наново. Къде бяхте и какво правихте днес следобед към шест и трийсет?
— Срещнах се с моя импресарио естествено.
— Естествено ли? Защо „естествено“?
Професор Лала-Пур махна с ръка за извинение.
Както винаги, лицето му беше непроницаемо. Носеше светлосин тюрбан.
— Това е начин на изразяване! Идущата седмица ще се появя на сцената на „Паладиум“. Затова с мистър Хатуей трябва да подготвим доста неща.
— Разбирам… Значи в шест и трийсет сте разговаряли с мистър Хатуей. Къде живее той?
— Боя се, че сте ме разбрали криво. Аз ви казах, че отидох при мистър Хатуей следобед, а не че съм бил с него в шест и половина. По това време вече се връщах в пансиона.
— Къде живее мистър Хатуей?
— В един boarding-house46 на Евърсхолт Стрийт.