Робин стана адвокат на защитата:
— Естествено е мосю Жюли, чувствувайки се зле, да се обърне към доктор Хайд. Но тъй като е решил да напусне пансиона, за да избяга от мистър Смит, той е могъл, след първоначалната си паника, да се откаже да вземе предписаното му лекарство от страх да не бъде отровен.
— В такъв случай как да обясним това, че таблетката остана неоткрита?
— Мосю Жюли може да я е хвърлил през прозореца…
— Защо? Впрочем ние претърсихме двора толкова внимателно, колкото и спалнята. Но безрезултатно.
— Какво е било времето през оная вечер? Една таблетка би могла да се стопи в дъжда.
— Времето беше сухо и студено.
— Да допуснем, че докторът е виновен. Защо ще измисля тази история, дявол да го вземе?
— От предпазливост. Някой би могъл да го види, че влиза в стаята на мосю Жюли или излиза оттам, без самият той да забележи.
— Значи отрицателният резултат от аутопсията представлява според вас най-сериозната улика против него?
— Да. Старателните ни дирения разпръсват всякакво съмнение. Или мосю Жюли е глътнал хапчето, или пък то е плод само на въображението на доктора.
Стрикланд смачка с досада върха на пурата си в един пепелник и потърси с поглед одобрението на главния полицейски началник.
— И аз бих постъпил като вас! — рече сър Кристофър.
Щом застана пред инспекторите, натоварени да изтръгнат самопризнания от него, доктор Хайд започна да се държи съвсем различно от своя предшественик. Докато последният, въпреки смъртната си умора, се стараеше да им отговаря учтиво и разбрано, то докторът след десет минути се затвори в обидно мълчание. Той гледаше пръстите си, прозяваше се невъздържано, потъваше в дълбоки размишления. Когато погледът му се спреше на някой от полицаите, това изглеждаше случайно и той бързаше да погледне другаде, сякаш се страхуваше още същия миг да не бъде омърсен. Напразно се мъчеха да предизвикат у него възмущение или озлобление. От намеци, изглежда, не разбираше, а заплахите го развеселяваха. От време на време безгрижието му стигаше дотам, че си подсвиркваше една и съща песничка: „Auld lang syne“49 като си тактуваше с крак. Тъй че до вечерта в очите на възпитаните Фулър и Стори вече се четеше жажда за мъст.
Стрикланд реши да се уедини с арестанта.
— Тази тактика няма да ви доведе доникъде, доктор Хайд! Рано или късно ще бъдете принуден да ни дадете обяснения. На какво разчитате?
Доктор Хайд благоволи да погледне събеседника си.
— На нищо не разчитам — отговори той с приглушен от прекалено дългото мълчание глас. — Просто чакам.
Стрикланд предусети какво ще последва. Все пак запита:
— Какво чакате?
— Чакам — уточни докторът — мистър Смит да извърши десетото си престъпление.
Глава 15
For he is a jolly good fellow50
Мисиз Хобсън в любимата си копринена рокля, най-фината и най-шумолящата, с дантелен нагръдник, стоеше насред трапезарията, под платното на Джон-Луис Браун — зелени поля и червени дрехи, — на което тя караше посетителите си да се любуват, преди да им покаже дори спалните. А „рожбите ѝ“ — както наричаше понякога пансионерите си, — строени в редица, трима от дясната ѝ страна, четирима от лявата, образуваха почетен шпалир.
Мистър Колинс никога нямаше да забрави тази картина. Едва се появи, разстроен и смачкан, на прага на стаята, и четири гласа запяха в хор: „For he is a so jolly good fellow“. После майорът се отдели от групата, улови завърналия се за раменете и го раздруса, както би направил дог с плюшено кученце, засвидетелствайки му по този начин, че никой от приятелите му не се е съмнявал в неговата невинност. Дамите държаха да го целунат, всяка по своему — мисиз Крабтрий по двете бузи, мис Поутър със смях, мис Холанд с боязън, мисиз Хобсън кокетно — и той се озова изведнъж седнал пред огромна торта, украсена специално за случая с „Welcome“51.
50
Защото той е чудесен човек (англ.). — песен, изпълнявана при тържествени случаи в чест на някого. — Б.пр.