— Извинявайте, скъпа приятелко — каза той, влизайки. — Но вие изглеждате загрижена?
— Наистина ли? Не… — отговори вяло мисиз Хобсън.
— Тъжна може би?
— Н… не — повтори мисиз Хобсън още по-вяло.
От първата им среща тя жадуваше да остане насаме с този човек, да има смелостта да му покаже… Но едва успя да промълви:
— Майорът ни каза… Вярно ли е, че сте били женен за индианка?
— Абсолютно вярно. Тя пееше като славей и се удави в един бързей. Ролята изпълняваше мис Елинор Саймъндс.
Мисиз Хобсън притисна ръка до гърдите си:
— Слава богу!
Руснакът познаваше твърде добре жените, за да не разбере с първите думи какво искаха да му подскажат. Все пак реши да настоява:
— Защо?
Не можеше да постъпи другояче. Трябваше да се увери… Но не успя. „Тази прошарена коса! — мислеше мисиз Хобсън с радост. — Сигурно е с три-четири години по-възрастен от мен…“
— Предполагам, че… Навярно студиото е пълно с хубави жени?
— Да.
— Те… хубави ли са според вас?
— Да — каза повторно мистър Андреев.
Той почака ефекта от тези две „да“, после добави съвсем неочаквано:
— Всички са глупачки!
Мисиз Хобсън усети, че сърцето ѝ се разтуптя:
— Наистина ли?
Дори и да я измъчваха, нямаше да изтръгнат нито дума повече от нея.
— И плоски като дъски! — довърши руснакът с дълбоко убеждение.
Около двайсет минути по-късно на първия етаж се чу някакъв глух шум. Няколко пансионери — сред които мистър и мисиз Крабтрий, майор Феърчайлд и професор Лала-Пур — излязоха един през друг от салона и притичаха да разберат какво става.
Вратата на стаята на мистър Колинс зееше. Видяха дребния човечец да се изправя с мъка, с помощта на мистър Андреев, разтривайки челюстта си.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита майорът.
— Нищо — отвърна руснакът. — Колинс се подхлъзна, блъсна главата си в ръба на масата… Нали така беше, приятелю?
Майорът изръмжа:
— Аха, тъй ли? А защо падна?
— Аз… не знам! — измънка Колинс. — Изглежда, че ми се зави с… свят…
Личеше колко много искаше да му повярват. Вероятно затова и не убеди никого.
Глава 16
Провокаторът
— Повярвайте ми, приятелю, „Night and Day“ се радва много, че най-способният му репортер ще се жени за племенница на лорд! — каза Пърси Меган. — И не мога да отрека, че ролята на годеник е свързана с известни задължения. Но в края на краищата и ролята на журналист е свързана с такива. Ето вече три дена, откакто не сте стъпвали в редакцията.
— Не може да бъде!
— Затова ще си позволя да ви дам един приятелски съвет. Оженете се по-бързо! Поне ще ни посвещавате вечерите си…
Джинджър Лосън се престори, че достойнството му е засегнато:
— Не намесвайте мис Стендиш в тази работа! За моите отсъствия има друга — ако не по-сериозна, то поне по-неотложна причина. Възнамерявам сам да разкрия мистър Смит.
— God damn and… Само че едно нещо забравяте, Шерлок! Мистър Смит е вече разкрит!
— Не е — заяви Джинджър. И направи същото възражение, както професор Лала-Пур два дена преди това: — Арестували са Хайд, понеже са го уличили в лъжа. Мистър Смит не би се оставил да го пипнат по този начин!
— И най-ловките престъпници правят грешки.
— Но не и от този род! Не забравяйте, че нашият човек от ноември е трън в очите на полицията.
— Добре! А как смятате да го хванете?
— Ловили ли сте някога едър дивеч?
— Не.
— И аз не съм. Но дядо ми по бащина линия убил в Колорадо по времето, когато мислели само за танци, повече лъвове от псувните, които ще произнесете за цял живот.
— Една забележка, Джинджър! В Колорадо няма лъвове.
— Именно, няма вече! Та по повод на Филибърт С. Лосън, знаете ли каква била тайната му?
— Предполагам, че си е служил с автомат?
— Не, с примамки!
Пърси Меган се въоръжи с търпение:
— Какво общо има между тази история и…
— Погледнете ме!
Джинджър носеше шуба, чиято яка вдигна, показа една обемиста чанта от жълта кожа, дотогава скрита зад гърба му, стисна със зъби една хаванска пура и бавно заобиколи бюрото:
— Да предположим, че вие сте мистър Смит… Няма ли да ви се прииска да ме убиете?