— Да не би да съжалявате вече, че попаднахте в моята компания, мистър Лосън?… Улицата е пуста. Мъглата ни обгръща отвред…
Действително Джинджър почти съжаляваше за това. Но се опери:
— Не. Този разговор ми е повече от интересен.
— Ала недоверието ви към мен расте с всяка секунда!
— Не — повтори Джинджър. — Аз подозирам всички ви, и вас, и другите двама пансионери, за които споменах преди малко.
— Well, тогава грешите!
— В какво?
— Че подозирате ония двамата…
— Защо?
— Защото те са невинни!
Джинджър усети странно премаляване. Черната пещера беше пред него. Все още можеше да се отдръпне… Но пъхна решително глава:
— Значи ли това, че вие…?
— Да.
Другият добави съвсем спокойно:
— Ето едни bobby от другата страна на площада. Повикайте го, ако желаете!
Репортерът погледна нататък.
В същия миг събеседникът му извади ръка от джоба си, отдръпна се една крачка, вдигна я и удари.
Без да издаде дори звук, Джинджър се строполи по лице на земята.
Неблагоразумното му желание бе изпълнено.
Той бе срещнал мистър Смит.
Глава 17
„Скъпа Валери!“
— Ами… оръжието? — промърмори Робин, когато Стрикланд се канеше да излезе. — Трябвало е да намерите поне оръжието!
— Да… При условие че то е още в пансиона!
— Какво искате да кажете?
— Откакто номер 21 на Ръсъл Скуеър е под ваше наблюдение, мистър Смит извърши още три престъпления, две от които на публични места. Да предположим за момент — колкото и невероятно да е това, — че той е намерил под самия покрив на мисиз Хобсън скривалище, което не можем да открием. Дали миналия вторник и снощи е излязъл от къщата, носейки пясъчната торбичка? Би ли посмял? Очевидно не! Ако в този момент моите хора го бяха претърсили, щеше да бъде загубен!
— Как си обяснявате тогава обстоятелството, че всички жертви — с изключение на мосю Жюли — са били поразени с едно и също оръжие?
— Много просто. Преди да убие професора, когато все още се е радвал на известна свобода на действие, мистър Смит предвижда, че после пансионът ще бъде поставен под строго наблюдение, и навярно е потърсил някакво външно скривалище. Това му позволява да излиза и влиза с празни ръце.
— Лондонските улици не са задръстени от такива скривалища.
— Улиците не. Но парковете и площадите — да. Оръжието е оставено вероятно под някой храст или в рохкавата пръст.
— Скитници, деца биха могли да попаднат на него.
— И какво от това?… По плата не остават отпечатъци…
— Вярно. Но след такова откритие мистър Смит би останал без оръжие.
— Временно. И по-добре без оръжие, отколкото обесен!
Робин удави в гнева си малката къпеща се девойка, нарисувана в синьо върху подложката за писане:
— Сбогом на преките доказателства! Къща може да се претърси. Но цял град — не може!
— Да речем, един квартал. Бързината, с която мистър Смит се прибира в пансиона, след като извърши престъплението, ни кара да ограничаваме диренията си в околностите на Ръсъл Скуеър.
— След арестуването на Колинс — което сякаш слагаше край на този случай — бе решено инспекторите, наблюдаващи номер 21, за всеки случай да отбелязват само часовете, когато пансионерите-мъже излизат и се връщат. След убийството на мисиз Дънскоум им бе наредено да подновят следенето. Изглежда, те не са се съобразили с това?…
— Скоро ще узная.
Когато се върна в кабинета си, Стрикланд повика инспекторите Силвър, Фъзби и Хапгуд.
— Трупът на мистър Лосън, репортер на „Night and Day“, е лежал призори на един ъгъл на Линкълс Ин Фийлдс. Според доктор Ханкок престъплението — дело на мистър Смит — е било извършено около единайсет часа вечерта. Вие бяхте натоварени да следите мистър Крабтрий, професор Лала-Пур и мистър Андреев… Кой от вас е изпуснал своя човек?
Тримата инспектори се спогледаха смутено.
— Майор Феърчайлд излезе към девет часа — каза най-после Хапгуд. — Обиколи четири пъти площада с бърза крачка, като блъсна половин дузина хора по пътя си. После се прибра и не излезе повече.
— Майор Феърчайлд не ме интересува! Разкажете ми за другите трима.
— Индусът излезе в осем часа и двайсет и осем минути. Свърна към Уобърн Скуеър, прекоси Гордън Плейс, стигна до Гордън Скуеър и там…