— Жена ми е на легло — обясни мистър Крабтрий. — Вчера използвах това, за да се срещна с приятелите си.
— Къде беше срещата ви?
— В един пансион на Финсбъри Съркъс.
— В колко часа?
— В девет.
— Интересно! В същото време вие сте се шляели из Хеймаркет, следен от един от хората ми!
Мистър Крабтрий изстена тихо:
— Не ме издавайте! Аз… Жена ми мисли, че от време на време ходя при стари приятели. Но ще ви кажа съвсем откровено, че предпочитам да прекарвам малкото си свободни часове на театър или на кино. Случва ми се също да се разхождам безцелно, да бродя наслуки, ако мога така да кажа…
Малкият човечец изглеждаше искрен. Въпреки това Стрикланд се готвеше да продължи разпита, когато влезе Стори и му връчи едно писмо без пощенска марка, на което името му бе изписано с главни букви от печата.
— Току-що го намерих на огледалото на закачалката… А допреди пет минути го нямаше…
Стрикланд отвори плика и извади лист обикновена хартия, на който с изрязани от различни вестници букви и думи бе изписан следният текст:
Ако Колинс заеква, а Хайд накуцва, то Андреев бродира. Затова прегледайте внимателно шубата му и го попитайте какво е правил вчера следобед в бар „Савоя“ заедно с мистър Лосън.
„Тоя Силвър не ми каза нищо! — помисли веднага Стрикланд. — Идиот!“
Обърна се към Стори и му подаде съобщението:
— Имаме си доброволен сътрудник! Притичайте до бар „Савоя“. Разпитайте управителя и персонала. Ако е необходимо, издирете клиентите, които са били там вчера следобед. При първото потвърждение ми телефонирайте! Кажете на Фулър да огледа с лупа всички дрехи на закачалката; Хед да повика веднага Силвър; Мордонт да дойде при мен… И да влезе Андреев!
Глава 18
Мистър Смит = Андреев
— Готов съм! — каза Андреев, влизайки.
Той пушеше цигара, изгоряла почти до края, размахваше в края на пръстите си един тоалетен несесер от свинска кожа и изглеждаше толкова весел, като че се готвеше да заминава на уикенд.
— Готов… за какво? — изръмжа Стрикланд.
— Да ви последвам.
— Не разбирам!
— Вижте какво… Нали мистър Смит е извършил ново престъпление и вие възнамерявате да ме арестувате?
— Кой ви каза, че мистър Смит е извършил ново престъпление?…
— Никой. Разбрах го веднага щом колата ви — същата, която откара Колинс, а после и Хайд — спря пред къщата. И от 28 януари, деня на убийството на мосю Жюли, очаквам да бъда арестуван… Заради това!
Руснакът бръкна с ръка в джоба си. Извади оттам една многоцветна бродерия, която захвърли на масата:
— De mortuis non maledicendum55… Все пак това нещастно професорче трябваше да надраска още една буква!… Така щеше да премахне конкурентите!
Стрикланд разгледа спокойно бродерията, в която още имаше забодена игла. После я сгъна грижливо:
— Къде бяхте и какво правихте снощи между седем часа и полунощ?
— Боя се, че отговорите ми ще бъдат твърде еднообразни. Бях при една дама…
Стрикланд не скри недоверието си:
— При дамата, която живее на Белгрейвия и сервира чай със самовар?
— Не. При едно момиче в Челси, което предпочита много повече коктейлите.
— Но чиято самоличност също сте длъжен да скриете?
— Уви!
— При това положение, преди да продължа по-нататък, съм длъжен да ви предупредя, че всички ваши отговори ще бъдат записвани и могат да подкрепят обвинението… Отбелязвате ли си, Мордонт?
— Дори паузите! — каза Мордонт.
Андреев обаче не обелваше нито дума. Напротив, усмихваше се иронично, с което искаше да каже: „Започна се!“
Стрикланд продължи:
— Как прекарахте вчерашния следобед?
— Вие знаете това по-добре от мен. Един ваш човек не ме изпуска нито за миг.
— Повтарям: „Как прекарахте вчерашния следобед?“
— Прекарах го между мамутите и бронтозаврите в музея по естествена история в Саут Кенсингтън.
— Мислите ли, че ще ви повярвам?
— Не… Естествено не!
— В такъв случай защо лъжете?
— За да разнообразя разговора! Вие ми задавате много въпроси, отговора на които знаете предварително!
— Много добре! Признавате ли, че сте се срещнали в бар „Савоя“ с мистър Джинджър Лосън, репортер на „Night and Day“?