— Хорошо! Аз пратих Лосън на оня свят, понеже ми предлагаше сътрудничество, което щеше да ми донесе най-малко сто лири стерлинги.
Звънът на телефона се чуваше вече от една минута. Някой вдигна слушалката, после се долови шум от забързани стъпки и мисиз Хобсън открехна вратата.
— За вас е, инспекторе.
Но тя гледаше само Андреев.
— Благодаря ви — каза Стрикланд.
След миг той държеше слушалката:
— Ало!
— Намирам се в бар „Савоя“ — чу се веднага гласът на Стори. — Адамс, барманът, си спомня отлично, че вчера към пет часа следобед видял мистър Лосън, когото познава отдавна, с някакъв човек, отговарящ по всичко на описанието на руснака. Репортерът платил консумацията с банкнота от пет лири, а в портфейла му е имало, изглежда, още много.
— При вас ли е Адамс?
— Да.
— Попитайте го каква сума е имало според него в портфейла.
Пауза. После:
— Адамс не би могъл да се закълне. Но смята, че мистър Лосън е носел горе-долу петдесет лири.
— Много добре. Вашият приятел барманът ще бъде призован при следствието.
Стрикланд остави слушалката и се върна в салона.
— Ще продължим този разговор в Скотланд Ярд, мистър Андреев! — каза той, влизайки. — Смъртта на мистър Лосън — обикновен служител на своя вестник — не ви е навредила с нищо. Тя ви е донесла петдесетина лири стерлинги в брой.
— А, така ли?
— Всъщност винаги съм се учудвал, че избирате жертвите си по външността. Никой не обича да работи безплатно, като например в случая с Дъруент… Сега разбирам по-добре вчерашното ви поведение! Срещайки следобед човека, когото сте възнамерявали да убиете малко по-късно, на място, където е трябвало да отвори портфейла си във ваше присъствие, вие сте се застраховали, тъй да се каже, срещу всякакво разочарование. Много умно! Затова не си правете труда да отговаряте на въпроса, който ви зададох, преди да изляза. Мистър Адамс, барманът на „Савоя“, отговори вместо вас. С кражбата на портфейла на мистър Лосън вие не сте целели да ни заблудите. Без съмнение сте убили репортера с користна цел, като другите.
— Приятно ми е да узная това! — каза мистър Андреев. — Тръгваме ли?…
Глава 19
Хубаво време
Не толкова щастлив, колкото мистър Колинс, доктор Хайд бе посрещнат при завръщането си в пансиона „Виктория“ с известна студенина. Нито поздравления, нито торта. Той не вдъхваше симпатии като другаря си по нещастие, а особено мисиз Хобсън пък бе готова да го смята виновен за арестуването на Борис Андреев. Заминаването на руснака я бе хвърлило в мрачно униние. Скоро започнаха да я виждат само по време на ядене, със зачервени очи и натежала от спотаени въздишки гръд.
А с всеки изминал час журналистите ставаха все по-настойчиви, все по-досадни. Любопитните — също. Те обграждаха пансиона с непроходим кордон. А полицаите! Те бяха навсякъде, тършуваха в шкафовете, надничаха под леглата. Някои повдигаха дъсчиците на паркета, други почукваха по стените. Когато ги питаха какво търсят, отговаряха с ръмжене или с някакъв въпрос. Всъщност и на самите тях като че ли не им беше много ясно. Сигурно се касаеше за пясъчната торбичка, която все още не можеха да намерят, за откраднатите от жертвите пари и за бижутата на мисиз Дънскоум.
Досадното им присъствие вбесяваше майор Феърчайлд.
— Никога не съм виждал такова нахалство! — каза той един ден, когато обядваха. — Честна дума, току-виж, ме попитали защо си слагам монокъла на дясното, а не на лявото око.
— Не се и съмнявайте! — обади се мис Поутър. — И аз самата не виждам смисъла.
Едно-единствено нещо утешаваше майора: нападателният тон на статиите, посветени на случая. Флийт Стрийт — възмутен още повече от това, че сега между жертвите имаше и един репортер — критикуваше единодушно методите на Скотланд Ярд, а опозиционните вестници крещяха презглава за оставката на шефовете.
„Днес някои обичат да се присмиват на Шерлок Холмс и на твърде опростения му метод — пишеше по-специално «Клариън». — Ала героят на сър Конан Дойл е имал едно неоспоримо предимство пред главния инспектор Стрикланд… Отгатвал е точно.“
„Да се радваме — печаташе, от своя страна, «Диспач», — че в пансиона «Виктория» са намерили подслон само половин дузина заподозрени, човек потръпва при мисълта какво би ни очаквало в бъдеще, ако мистър Смит се криеше в някой дворец!“