— Иска ми се да вярвам, че всичко е запазено в същото състояние?
— Да, сър. Пясъчната торбичка продължава да виси на връвта, къщата е все тъй изоставена… С една дума капанът е готов да щракне!
— Колко хора имате на място?
— Шестима, които ще стоят на пост денонощно, ще се сменят на всеки четири часа и ще поддържат непосредствена връзка с мен.
Стрикланд довърши с внезапна рязкост:
— Както знаете, аз взех отпечатъци от пръстите на всички пансионери. Нито един, освен отпечатъците на доктор Хайд, не фигурира в нашите архиви. Съставих повече или по-малко подробна curriculum vitae58 на всекиго, като черпех сведения от най-различни източници. Накрая се занимах със сумата, която мистър Алън Смит е носел в себе си. Тя изглежда смешно малка. Една лира девет шилинга и три пенса… Какво повече да направя?
— Да наемете детектив! — предложи Робин.
В същия или почти същия момент Тоби Марш, който играеше на „морски шах“ със своя пазач, разчисти масата с опакото на ръката си.
— Не може да бъде, те го правят нарочно! — извика той в изблик на гняв. — Петнайсет дена затвор, а още нищо! Преди петнайсет дена им казвах: „Тоя тип живее на еди-коя си улица, на еди-кой си номер!“ Good heavens! И това ми било детективи! Тогава аз съм кардинал!…
— Една последна игра, Марш?
— Дяволите да ви вземат вас и вашите проклети миноносци!… Току-виж сте ми грабнали наградата, преди да съм я пипнал!…
А мис Холанд пишеше старателно:
„Тюлената принцеса беше толкова лека, че литваше при най-слабия повей…“
Глава 21
Четири „Да“
Най-напред професор Лала-Пур превърна монета от едно пени в букет изкуствени цветя, букета — в слънчобран, слънчобрана — в лейка, лейката — в заек, заека — в кокошка доркинг. Той обясни, че този номер включва още цяла серия възходящи метаморфози, които завършват с появяването на възрастен слон, яхнат от своя водач, но вече се е случвало той да откаже да поеме обратно по изминатия път. Следователно по-добре да повярват на думите му и да спрат дотук… Той запали цигара, пъхна я цялата в устата си, изпусна дима през дробовете си. Показа един празен чайник, обърна го, произнасяйки някакво тайнствено заклинание — майор Феърчайлд, седнал на петия ред, се закле, че това не е пенджаби — и изля от него достатъчно течност, течност, която непрекъснато менеше цвета си, за да напълни шест винени чаши. Сложи една котка и колода от петдесет и две карти в едно ковчеже, заключи го, тръгна към завесата, взе оттам четири аса, вдигна ръка към тюрбана си, извади от него четири попа, наведе се към суфльорската будка, взе оттам четири дами и тъй нататък, докато колодата бе изцяло попълнена. После почука по ковчежето с черната си пръчица с връх от слонова кост и извади отвътре цяло котило бели мишки. (От този момент всички очакваха вече да направи така, че оркестърът да изчезне…) Той слезе в залата, помоли половин дузина зрители и зрителки да напишат на листче имената си, хвърли в един цилиндър сгънатите на четири бележчици, разбърка ги, върна ги наслуки на притежателите им и се качи отново на сцената.
— Мистър Бартън — помоли тогава той, — можете ли да ми кажете колко е часът?
— Разбира се — отвърна мистър Бартън.
Но не можа. Часовникът му бе изчезнал. В замяна на това в малкото джобче на жилетката му имаше брошка с камея.
— Мистър Найт — заговори отново професорът, — ще бъдете ли тъй любезен да ми дадете една цигара?
— Отде знаете, че пуша цигари? — изръмжа мистър Найт.
Той вдигна ръка към джоба си. Табакерата му не беше вече там. Но забеляза карфица за вратовръзка с глава на елен, забодена за ревера на сакото му.
— Мисиз Нътинг, бихте ли проверили какво има в чантата ви?… Дали не липсва нещо?
Мисиз Нътинг, едра дама цялата в пера, нададе сподавен вик.
— Пудриерата ми! Открадната е пудриерата ми!
— Не е ли променила по-скоро вида си?
Мисиз Нътинг продължи да рови в чантата си с разярен вид, а после разсмя всички, като извади оттам една лула от морска пяна.
Под претекст че ги пита за имената им, професор Лала-Пур ловко бе измъкнал от всеки от шестимата зрители по някакъв предмет и умело го бе заменил с друг.