Всички те бяха неприветливи и тъмни. Тук затворени капаци, там прозорци без пердета. По-нататък полусрутена къща. Това, което бе взел за улица, се оказа задънен сокак, всички обитатели на който, изглежда, бяха избягали.
Враждебна сляпа уличка, където всеки момент можеше да бъде заклан, далеч от всякаква човешка помощ.
По времето, когато Ърнест Крабтрий късаше панталони по пейките на колежа, никой не би се осмелил да предрече, че един ден той ще благославя големия Джонс.
И все пак!…
В този критичен миг си спомни тъкмо за него.
Не за подигравките му — за всекидневния му тормоз. А как свиреше без никакъв инструмент:
„Слагаш пръст така… Пръст иначе…“
Струя светлина върху тротоара. Дебел глас, който идва сякаш изпод земята:
— Wattsamatter63?
Със сърце, препълнено до пръсване от собствената му лебедова песен, мистър Крабтрий се наведе. В кухнята-изба на къщата, на която се бе облегнал, току-що се бе отворил прозорец, един полицай по риза обличаше куртката си, слагаше каската си.
— Бързо! Бързо! — молеше мистър Крабтрий. — Мистър Смит иска да ме убие!
Той долови шепот, сподавено възклицание, после шум от стъпки, който ту се отдалечаваше навътре в къщата, ту се приближаваше. Най-после входната врата се разтвори широко и оттам излезе един юначага, висок повече от шест стъпки. Беше с пламнали бузи, с револвер в ръка, а за него се бе вкопчило пълно момиче с раздърпан корсаж, което хленчеше:
— Не отивай, Бърт!… Той ще те убие!
Здравенякът „Бърт“ огледа бързо сляпата уличка и се обърна учудено към мистър Крабтрий:
— Well…
В този момент трима души се бяха спрели нерешително, изплували от мъглата. Първият държеше в ръка оголена сабя — беше Борис Андреев. Вторият който преди десетина минути бе отклонил вниманието на минувача с цигарата, питайки го за пътя до Лонг Ейкър — беше мистър Колинс. Третият — който бе повикал шофьора на таксито — беше доктор Хайд.
— Кой иска да ви причини зло? — попита „Бърт“. — Кого трябва да арестувам?…
Мистър Крабтрий, чиито крака се подкосяваха вече от толкова вълнения, постепенно губеше съзнание:
— Арестувайте и тримата!… Мистър Смит не е един човек… Те са трима!
Глава 23
Good night
— Вие подложихте търпението ни на недопустимо голямо изпитание! — извика мис Поутър. — Доброволно ли ще говорите или да ви подложим на изтезание?
Мистър Крабтрий само това и чакаше. Той бе разправял своя разказ на трима-четирима инспектори, на груповия началник Стрикланд, на помощник-комисаря Прайър, на главния полицейски началник, на настойчивите репортери. Така че беше сигурен в ефекта…
Но втренченият и мрачен поглед на мисиз Хобсън го смущаваше. Той чакаше съгласието на жена си. Вместо отговор тя пъхна ръката си в неговата. Символичен жест. Инид нямаше желание повече да командува. Тя искаше да се подчинява на новия мъж, когото събитията ѝ бяха разкрили.
— Често се случва престъпник да има един или няколко съучастника — подзе мистър Крабтрий. — Но който разглежда под този ъгъл съюза Андреев-Хайд-Колинс, ще допусне грешка в преценката. Всеки от неговите членове е имал еднакви права и задължения. Можем да кажем, че те са представлявали нещо като съвет, че мистър Смит е бил убиец, въплътен в три личности. Сигурно никога няма да узнаем цялата истина. Все пак предполагам, че Андреев и съдружниците му са се редували в нападенията, предавали са си оръжието един на друг, така както участниците в маратон си предават факлата.
Кръгът на слушателите бе съвсем тесен. Но освен мистър Крабтрий, мисиз Хобсън, мис Холанд, мис Поутър, майор Феърчайлд и професор Лала-Пур, тук бяха и двама нови пансионери без точно установена самоличност: един нисък пълен човек, към когото майорът вече започваше да изпитва дълбока антипатия, и един висок и слаб с прошарена коса, мек глас, отмерени жестове.
— Докато обикновените убийци често допускат фатални грешки, то мистър Смит — по-точно господа Смит — в последна сметка прекали със своята предпазливост. В основата на техния съюз има една гениална идея. Не зная на кого да я припиша. Възможно е тя да се е оформила по време на някакво общо разискване? Както и да е, тя се свежда до една фраза. За да убедят полицията, че тя има работа с един-единствен човек, господин Смит 1, 2 и 3 решават да прилагат еднакви методи и да подписват престъпленията си с псевдоним, в който е залегнала идеята за единство. Тоест, в случай че някой от тях бъде заподозрян и арестуван, неговата „невинност“ ще бъде автоматично доказана чрез възобновяване дейността на другите двама!