Мистър Крабтрий направи кратка пауза:
— Такъв е бил принципът, от който са се водили нашите тъжни приятели. Все пак, макар и предвиждали, че съдбата може някой ден да се обърне против тях, те не предполагали, че това ще стане при обстоятелства, изискващи пълно разгръщане на плана им за отбрана.
Нова пауза:
— На 28 януари през деня мистър Смит — 1, 2 или 3 — забелязва по различни признаци, че Полицията следи пансиона. Още сутринта идва полицай и разпитва мисиз Хобсън под претекст, че извършва преброяване, цивилни детективи се разхождат из площада. Следва изводът: някой свидетел трябва да е видял, него или някого от съучастниците му, да влиза в №21, в къщата всеки момент може да нахълтат детективи, да разпитат всички…
— Винаги съм казвал, че полицията трябваше да бъде по-предпазлива… или по-експедитивна! — провикна се майорът.
— Ами! И в единия, и в другия случай планът щеше да се изпълни почти по същия начин. Объркваща в случая е бързината, с която Андреев и компанията му са парирали удара, нанесен им от случайността. Но не бива да се забравя, че от месеци те са очаквали най-лошото…
Мистър Крабтрий бе извадил от джоба си цигара. Инид побърза да му я запали.
— Благодаря, скъпа приятелко… Нямам намерение да критикувам методите на Скотланд Ярд. Изобщо трудно беше на следователите да действат другояче. Но те допуснаха груба грешка, когато откриха трупа на мосю Жюли. Вместо да се ровят само във веществените доказателства, според мен по-добре да бяха се запитали: „Защо мистър Смит е убил в собственото си жилище… и то по съвсем друг начин?“
— Но те не са преставали да се питат! Ние също! — извика мис Поутър.
— И най-после тия обаждания по телефона във вестниците. „Предизвикателство, болезнена нужда от перчене“ — заключиха всички. Лесно е да се каже, но логиката не издържа. Всъщност, убивайки мосю Жюли и съобщавайки на вестниците, господа Смит са искали просто да потвърдят подозренията на полицията, както боксьорът се излага на удари, за да победи противника си.
— Не разбирам! — изръмжа майорът. — Защо да ускоряват събитията? Щом няма доказателства, Скотланд Ярд не би могъл да арестува никого.
— И какво? Вие не познавате добре нашата полиция. Може да има и по-способни от нея. Но толкова упорита няма. А това, което Андреев и другите са искали да избягнат на всяка цена, е да не бъдат сметнати за „подозрителни“ и като такива да бъдат държани под око цял живот… С една дума те са извършили последните четири престъпления, за да може всеки да си осигури свидетелство за невинност.
— Но защо се хванаха за тоя нещастен мосю Жюли, а не за някого от нас? — запита плахо мис Холанд. — Отдавна ли са го познавали? Нима са използвали случая, за да му отмъстят?
— Не. Те изобщо не са го виждали до 28 януари сутринта.
— Може да са помислили, че е агент на Скотланд Ярд? — каза на свой ред мис Поутър.
— Съвсем не.
— Сетих се. Забелязал е някоя компрометираща подробност и…
— И това не е.
Мистър Крабтрий приличаше повече от всякога на хитър гном:
— Отговорът е колкото кратък, толкова и неочакван. Нещо повече, съмнявам се дали в аналите на престъпността съществува подобна подбуда. Господа Смит са избрали мосю Жюли, понеже той говореше френски!
— Goddamn! — изруга майорът. — Толкова ли е дразнело това ушите им?
— Не. Но професорът беше единственият обитател на пансиона, който можеше, преди да умре, ла напише прословутото: il b…, включващо като подозрителни и тримата мистър Смит!
— Искате да кажете, че тези драсканици са били изписани от ръката на убиеца?
— Точно така. Не забравяйте: първо, че съдебният лекар, който извърши аутопсията на трупа на професора, установи най-напред, че смъртта е била внезапна; второ, че Андреев и компанията му са искали да се очернят с всички средства, за да изглеждат след това още по-бели.
— По какво заключихте, че белезите са съмнителни?
— Да видим… il b … според полицаите показваше някаква особеност на убиеца. Добре! Но аз ви питам, не е ли по-вероятно мосю Жюли да напише нещо, с което да посочи Андреев, le R… (руснака), или Хайд: le D… (доктора)? Прибавете към това и обстоятелството, че тъй като бе пристигнал в пансиона само преди няколко часа, той едва ли е знаел за странното увлечение на Андреев, тоест бродирането. С една дума, ако приемем, че посланието е негово, то той е можел да посочи само Колинс. Но след арестуването на Колинс престъпленията продължиха…