Огромният гот изгледа българина и се ухили, разкривайки кривите си остри зъби. Някои твърдяха, че Руф и подчинените му готи ги пилят, за да могат да прегризват гърлата на противниците си по време на битка, но Климент не вярваше на тези клюки.
– Князът те вика! Веднага! Тръгвай с мен! – заповяда телохранителят и без да чака отговор, се завъртя на пети.
– Защо?
– Получи известие от Константинопол – отговори през рамо готът. – Прочете го, пребледня, хвана се за сърцето и нареди да те намеря. Това е, което знам. Така че побързай! – нареди Руф и се понесе обратно по коридора.
Климент сви рамена, кимна на Симеон и следван от Корсис, тръгна към покоите на владетеля. Може би щеше да има нужда от помощта на младежа.
Двамата се бяха запознали преди три години, малко преди бунта срещу Борис и покръстването. Корсис бе син на една от жертвите на боила Шун, който бе решил, че ще стане непобедим, ако направи седем чаши от черепите на важни хора и пие от тях. Според преданията с ритуала древната сила оренда, намираща се във всеки човек, се прехвърляше в този, който пие от главите на жертвите си. Колкото по-високопоставени са убитите, толкова повече оренда има в тях. За да постигне целта си, Шун бе манипулирал Великия съвет на боилите, на който бе член, бе подтикнал водача на противниците на княза, боилът Иратаис, да започне бунта, като се надяваше в замяна на помощта си да получи главата на хана, от която да направи предпоследната си, шеста чаша. Седмата трябваше да бъде направената от Крум от главата на Никифор, която Шун издирваше[22]. Една от жертвите на полуделия боил бе миникът[23] Вардан – прочут майстор на меча и баща на Корсис. Писарят се трогна от останалия на улицата младеж и го взе за помощник, за което по-късно не съжали и за миг. Освен опитен воин като баща си, Корсис се оказа схватлив и умен и помагаше на Климент в разследванията му. Младежът няколко пъти спаси живота на господаря си, като дори успя да посече Шун, малко преди той да убие Климент, след като чашата от черепа на Никифор най-после беше намерена.
От тогава двамата бяха неразделни, а писарят чувстваше помощника си повече като брат, какъвто не бе имал никога, отколкото като слуга. Между тях се изгради невидима връзка, скрепена от многото им съвместни преживелици, и те споделяха всичко един с друг, без да имат тайни. Подпомаган от Корсис, писарят постигна много за човек без благороднически произход и в момента заемаше длъжността борев на тайния княжески съд, което му даваше право да разследва и съди всички боили, дори и членовете на Великия съвет. Самият Корсис също се бе издигнал заедно с господаря си и лично князът на няколко пъти му бе изказвал благодарностите, възнаграждавайки го подобаващо.
Въпреки всичко напоследък между двамата се бе появила неочаквана преграда. Корсис продължаваше да върши задълженията си безупречно, но свободното си време предпочиташе да прекарва с девойката Ава, отколкото (както преди) с Климент. Помощникът на писаря се влюби в момичето, предизвикало хаос и станало причина за поредица от ужасяващи събития в Плиска.[24] Отначало Корсис се впечатли от умението на Ава да борави с оръжията почти наравно с него, нещо, което тя бе научила по време на десетгодишния си живот сред готите, от които бе отвлечена като малка, но постепенно интересът му към нови техники при водене на бой и хитроумни удари бе заменен от по-дълбоки чувства. Младежът използваше всяка свободна минута, за да прекарва с любимата си, което малко по малко го отдалечаваше от господаря му.
Климент се чувстваше едновременно радостен за Корсис и някак предаден от това, че младежът вече няма време за него. Опитваше се да пропъди подобни мисли и настроения, знаейки колко недостойни са те, но нямаше как да избяга от истината. Дълбоко в себе си писарят завиждаше на помощника си за това, че обича и е обичан. Самият Климент също имаше любима, но жената, която заемаше сърцето му, бе далеч – чак в Константинопол. Ирина беше дъщеря на византийския пратеник в Плиска Атанасий, също станал жертва на полуделия Шун.
Двамата с писаря бяха имали съвсем малко време да споделят чувствата си, преди византийката да се върне в родината си след убийството на баща ѝ. Климент беше получил няколко писма от нея, в които тя го уверяваше в любовта си, но времето и разстоянието не работеха в негова полза. Ирина пишеше, че след смъртта на баща ѝ император Михаил я е накарал да влезе в манастир заради грешките му, но тя все още се надява на милостта му. Това, от една страна, притесняваше писаря – как щеше да се събере с любимата си? Но от друга, в развратния Константинопол манастирът беше единственото място, в което се чувстваше сигурен за Ирина.
22
Историята е описана в книга трета от поредицата "Старобългарски загадки" - "Главата на хана" - Сиела, 2011 г. - Б. а.