Климент изруга на глас, благодари на спасителката си и стана да си ходи. Трябваше да издири просякинята и да говори с нея.
По улиците цареше хаос.
Групи от мародери, джебчии и крадци обикаляха около разрушените стени, след което се насочваха към вътрешността на града. Те нападаха случайните минувачи, обръщаха сергиите на търговците и разбиваха магазините. Вратите и прозорците на къщите бяха залостени, капаците спуснати, пред по-богатите имения стояха въоръжени с мечове и сопи слуги, които прогонваха натрапниците.
Просяци и пияници следваха престъпниците, надявайки се да получат нещо от плячката им и сами нападаха, ако сметнеха, че сами могат да се разправят с жертвите си. Черен дим се издигаше от подпалените купчини с боклук и отломки, по страничните улици и форумите се търкаляха трупове, които бързо биваха разсъблечени от скитниците. Проповедници с блеснали очи и фанатични гласове вещаеха идването на Апокалипсиса, проклинаха императора и оплакваха изгубените свещени реликви, заради които градът бе застигнат от нещастия. Свещеници, събрани в групи, понесли кръстове и хоругви, следвани от въоръжени с цепеници калугери, обикаляха, пеейки около църквите, издигайки ръцете си към Господа с молба за пощада. По-смелите граждани се събираха в опълченски групи и се опитваха да дават отпор на грабителите. Тук-там избухваха истински малки сражения, носеха се викове, ругатни и писъци, камъните се обагриха в кръв.
Няколко отряда с войници се опитваха безуспешно да се противопоставят на хаоса, но бяха безжалостно атакувани и обърнати в бяг. Викове против императора и династията му се смесваха с крясъците на крадците и стоновете на жертвите им. В по-бедните квартали започна издигането на барикади, патрулите бяха нападани и избивани, а оръжията им бързо преминаваха в ръцете на недоволните.
Неочаквано звукът на множество бойни тръби се извиси над всеобщата глъчка, чу се грохотът от отварянето на вратите в защитната стена.
Армията на магистър Коридон влизаше в града.
Климент приклекна до една преобърната кола и огледа улицата пред себе си. Не му се искаше да налита на нова банда убийци. Едва ли някой щеше да го спаси за втори път в един и същи ден. Искаше му се Корсис или поне Невестулката да бяха с него. С тях щеше да се чувства по-сигурно.
Опита си да си припомни какво знае за просякинята. Всъщност нищо. Бе се опитала да го убие пред кръчмата, където бе нападнат Дукум. Беше млада и пъргава, добре боравеше с лъка. Бяха имали късмет, че успяха да изненадат нея и останалите просяци в къщата на едноокия. Писарят се опита да си припомни сцената, която зърна само за миг преди нападението над Фидипид. Жената лежеше с глава към стената, от двете ѝ страни се бяха изтегнали други двама просяци. Изглеждаше така, сякаш тримата по-скоро пазят нещо. И просякинята, и двамата мъже бяха облечени, оръжията им бяха до тях. Дали тримата не бяха просто телохранители на Фидипид? Но ако бе така, тогава бе по-логично поне един от тях да е близо до леглото му, а не в другия край на стаята.
Ами Стилихон?
Дали не беше прекосил преоблечен като проповедник целия град, за да отиде в къщата на едноокия? Манастирът "Света Анна", където по-късно се бе появил спартарият, бе съвсем близо. Това обясняваше защо военният се бе отдалечил толкова много от гарнизона си при портата Платея. Дали беше успял да намери това, което търси?
Трябваше да провери дали теорията му е вярна. Дори и Стилихон да го беше изпреварил, щеше да познае, ако в земята, на мястото където бе лежала просякинята, е копано.
Придържайки се към сенките и избягвайки централните улици, Климент се отправи към къщата на просяка. Тук-там по пътя си срещаше малки групи от хора, които бягаха или бързаха да скрият заграбеното. Войниците на Коридон бяха заели някои от ключовите улици, но се бяха спрели в края на града в очакване на заповеди.
Улицата, където бе къщата на Фидипид, бе празна и пуста. Вратата зееше отворена, рамките на прозорците бяха изпотрошени, повечето от плочите на покрива липсваха. След смъртта на просяците някой бе отнесъл всичко, което можеше да се използва. Стаите бяха празни, дори рамките на вратите бяха изкъртени, нямаше ги и част от тухлите. Къщата изглеждаше така, сякаш ще се срути всеки момент, част от стените ѝ бяха наклонени на една страна, по пода се търкаляха боклуци и парцали.
В стаята, където бе живял едноокият, беше празно. Някой беше отмъкнал леглото на Фидипид, от сандъците покрай стената и дори дървата за подпалки не бе останала и следа.