Климент бързо огледа пода и приклекна на мястото, където бе лежала просякинята. Земята изглеждаше твърда и спечена, не изглеждаше някой да е копал на това място. Въпреки това кинжалът на писаря потъна лесно в пръста.
Обнадежден от доброто начало, Климент завъртя острието и използвайки го като лопата, започна да рови земята. Не след дълго удари в нещо твърдо. Развълнуван, писарят захвърли оръжието настрани и започна да рови с ръце в сивата пръст. Около него се вдигна облак прах, който застина в топлия въздух, под ноктите му се набиха земя и камъчета, но той не им обърна внимание, а продължи настървено да рови. Дупката постепенно се разшири и уголеми, а в дъното ѝ се показа грубият капак на малко сандъче.
С разтуптяно сърце Климент продължи да дълбае земята. Мушна кинжала си под стените на сандъчето и напъвайки с всички сили, успя да го освободи от прегръдката на пръстта.
Писарят се разкашля от вдигнатия прах, изтри челото си с юмрук, вдигна капака и извика от изумление.
Големият дворец бе плътно обкръжен от личната гвардия на императора – варяги със сплъстени коси, люспести ризници и тежки двуостри мечове. Зад тях бяха разположени младежи от знатни византийски семейства, облечени в блестящи лорики, островърхи шлемове, кръгли щитове и дълги метални копия. В двора, в боен ред стоеше отряд кавалеристи, чиито черни наметала покриваха гърбовете им и задниците на конете.
Климент показа пергамента с печата на императора и бе допуснат в сградата. На стълбите срещна Фотий. Патриархът беше блед, около очите му се чернееха кръгове, ручейчета пот се стичаха изпод монашеската му шапчица.
– Какво търсиш тук, българино? – грубо попита той и сложи ръката си на гърдите на писаря. – Дошъл си да се полюбуваш на кризата, която и ти не можа да разрешиш? Не се залъгвай! Михаил няма да падне лесно от трона си!
– Нима? Улиците са пълни с престъпници и мародери, войските на Коридон навлизат в града, по ъглите пророци предсказват Апокалипсиса, обикновените граждани са ужасени от изчезването на свещените реликви и се вдигат на бунт. И ти ми казваш, че Михаил няма от какво да се бои?
– Няма! Настоя Фотий. – Коридон беше при него. Закле му се във вярност. Преди малко отиде при кесаря, където е преместил командния си пункт. Всъщност Михаил, по съвет на вуйчо си, поиска войските на Коридон да влязат в града. Всичко е под контрол! Очакваме всеки момент Варда да дойде да докладва, че положението е овладяно.
– Дано да е така! Защото улиците изглеждат сякаш Сатаната язди по тях.
– И друг път е имало размирици. И друг път се е налагало войската да помага – патриархът звучеше така, все едно има нужда да утеши сам себе си и да си вдъхне увереност. – Ще ни се размине и сега. Но не може да се отрече, че ти се провали с поставената ти задача! Когато всичко утихне, императорът едва ли ще бъде доволен от това!
– Всъщност не е точно така – отговори писарят и извади изпод дрехите си увитата си на топка долна риза. – Виж какво намерих!
Патриархът алчно дръпна дрехата от ръцете на Климент, бързо я разгърна и захвърли на замята. В дланите му лежеше малко дървено сандъче. Фотий го отвори, рязко си пое дъх, отстъпи една крачка назад, прекръсти се, а очите му се разшириха от учудване.
На грубото скованото дъно лежаха пет малки сиви къса. Първия път, когато ги видя под колоната на Константин, Климент бе решил, че са камъни, но по-късно разбра, че това са парчета от хляба, с който Христос беше нахранил бедните.
14
23 септември
Щеше ли да издържи Михаил?
Ако Коридон наистина му бе останал верен, шансовете на императора изглеждаха реални. Но ако го бе предал...
Магистърът имаше достатъчно поводи да мрази императора. Михаил беше задържал армията му по-дълго, отколкото трябва, не му засвидетелстваше необходимото уважение и което бе най-лошото, разведе се с дъщеря му Евдокия.
Беше ли Коридон достатъчно лоялен, за да прости всичко това?
При кратката им среща той не направи на писаря впечатление на особено умен човек. Може и да беше прекрасен военачалник и стратег, но мислеше бавно и не се оправяше добре в дворцовите интриги. Освен това, като всеки военен, се боеше от засади и предпочиташе да изчака, докато се увери, че позициите му са по-изгодни, отколкото да залага всичко на един несигурен удар.
Ако Коридон искаше да започне бунт, нямаше да краде реликви, да настройва града против Михаил и да избива най-близките му приятели. Магистърът щеше да атакува директно и да заложи всичко на меча си. Ако Коридон участваше в заговор, то зад него стоеше някой друг. Някой, който майсторки насочваше ръката му.