– Кажи какво си открил?
Писарят се освободи от хватката, преглътна и започна да обяснява:
- Първото, имаме убийствата. Някой избива най-близките на императора, така наречените "стълбове на империята", и оставя парчета пергамент с цитати от "Есхил". И четирите жертви вестарият Евматий, логотетът Мануил, варягът Ингерн и севастът Лъв са убити без следи от борба, някои от тях сами са пуснали убиеца при себе си. Евматий му е отворил вратата, Мануил го е приел в дома си, Ингерн му се е доверил двамата да влязат в сляпата улица.
- Кажи ми нещо, което да не знам! Изръмжа Василий. Губиш ми времето!
– Всичко това показва, че жертвите са познавали убиеца си и са му имали доверие. Като се има предвид кои са убитите и в какъв кръг се движат, очевидно става дума за някой от най-близкото обкръжение на Михаил - Климент вдигна ръка, за да спре новите протести на слушателя си. – Знам. Обсъждали сме го преди, но искам всичко да е ясно. Това доста ограничаваше кръга от заподозрените. Някой, който нарича себе си Изчислителя, открадва три от свещените реликви, които пазят града. Константинопол е залят от проповедници, които предричат края на империята, защото владетелят се е отдал на разврат и пиянство. Нещо, което отговаря на истината. В същото време Изчислителя предизвиква катаклизми, които отговарят на легендите, свързани с откраднатите светини. Проповедниците, заедно със слуха за откраднатите реликви, предизвикват паника сред гражданите на Константинопол, които обвиняват Михаил, че ги обрича на гибел. Настроенията срещу императора се засилват, а за късмет на Изчислителя, по Божията или друга воля, градът е разтърсен от земетресение.
– Но как? – вдигна рамена Василий. – Как е предизвикал гръмотевица да порази двореца на императора и цистерната Бона да прелее?
– Ще стигнем и до там. По-важното е, че българският кавхан Дукум, който е в града, за да сключи мирен договор, разбира за това, което се готви. Научава за откраднатите реликви и защо са изчезнали. Записва това, което знае, на пергамент. За да не бъде разчетен, ако попадне в чужди ръце, го прави, ползвайки прабългарски богове и руни, с които е добре запознат. По някакъв начин Изчислителя разбира за това и за да попречи на Дукум да предотврати плановете му, плаща на едноокия просяк Фидипид да го убие. Фидипид и бандата му причакват кавхана пред църквата "Свети Апостоли", подплашват коня му, а едноокият събаря Дукум от коня му и му строшава врата с патерицата си. Планът на Изчислителя е следният – да отстрани най-близките до Михаил, за да го накара да се чувства несигурен и да загуби тяхната подкрепа. В същото време настройва гражданите на града срещу него, краде реликвите, за да създаде паника и страх и организира сбъдването на пророчествата – убийства, пожар и наводнение, които окончателно да убедят всички, че Господ е отвърнал очи от императора. Прави и нещо друго – подтиква императора да се разведе със съпругата си и да вземе любовницата си за жена, което ще настрои срещу него единствения, който може да му помогне в този момент – Коридон. Наистина е изчислил всичко перфектно!
– Какво? – Василий изглеждаше сякаш е пил оцет. – Искаш да кажеш, че някой е подтикнал Михаил да се разведе?
– Да! Всъщност, без да искам да обиждам императора ви, това не е било много трудно.
Византиецът се хвана за главата.
– Това е невъзможно!
Климент сви рамена.
– Независимо дали можеш да повярваш, или не, това е истината! Това е била целта на бележките намерени в ръцете на жертвите. Цитати от пиесата на Есхил "Агамемнон". Строфите са от сцената, в която жената на Агамемнон Клитемнестра го убива. "Ударите", за които пише убиецът, са тези, които тя нанася на съпруга си, след като той излиза от банята. Михаил със сигурност знае пиесата. Няколко пъти цитира пасажи от нея. Бележките са го накарали да помисли, че съпругата му Евдокия участва в готвения срещу него преврат. Като към това добавим и слабостта към любовницата, просто е било въпрос на време да остави жена си или дори да я обвини в опит да го свали от трона. Изчислителя наистина е пресметнал всичко до най-малката подробност.
– Но кой е той?! Кой е Изчислителя?!
– Всъщност той не е един човек. Двама души са – Варда и брат му Петрон!
Василий се олюля.
– Не мога да повярвам!
– Всъщност е съвсем просто. Ако знаеше нещата, които знаех и аз, лесно щеше да стигнеш до същия извод.
– Но те са верни на императора! Те са му вуйчовци!
Писарят се усмихна.
– Не ми ли каза самият ти, че са се случвали далеч по-странни неща в Константинопол? Бащи предават синовете си, майки са прогонени от децата си, братя си режат носовете и се убиват един друг. Какво странно има, ако вуйчовците на императора се обърнат срещу него? Помниш ли спартария Стилихон? Този, който ти уби до "Света София" и ми спаси живота?