Едрият византиец кимна.
– Той е бил близък на Варда. Служил е под негово командване във войните с арабите. Така поне ми разказа баба му, с която случайността ме срещна два пъти. Първо аз я спасих, след това – тя мен. Стилихон е бил свръзка между кесаря и просяка Фидипид. Тримата заедно са кроили планове как да ме премахнат, как да премахнат и теб и как да свалят императора. На тържеството, което Михаил устрои в чест на пристигането ми, Петрон се изпусна да каже, че времената, когато брат му е бил настойник на императора, му липсват и би дал всичко да се върнат. Истината е, че и двамата не се могли да се примирят с отредената им роля. С това, че не са начело на държавата, която мислят, че заслужават да управляват. Нека не се лъжем! Управлявана от Варда, Византия би се справила много по-добре, отколкото с Михаил. Може би отначало са искали просто да помогнат, да стреснат императора и да го насочат в правилния път, но след като са видели, че не се получава, са решили, че от действията им може да има и друга полза. Заговорът, който са почнали да плетат уж с цел да принудят Михаил да се промени, е станал истински. Не са могли да издържат на изкушението.
– Не вярвам! – Василий издърпа писаря в близката ниша и двамата седнаха на поставената там дървена пейка. – Не вярвам и дума на това, което ми казваш! Това са само приказки! Нямаш никакви доказателства!
– Напротив! Имам! – писарят бързо се огледа и започна да изброява. – Първо – в деня, в който е бил убит вестарият Евматий, Варда е бил в къщата му. Двамата тъкмо са били свършили със сметките на императора. Евматий е казал на кесаря, че смята да си почине в малката къщичка в горичката на имението си. Така Варда е разбрал, че той ще бъде там и ще бъде сам. Промъкнал се е по-късно, почукал е на вратата, вестарият го е видял, познал го е и е решил, че кесарят идва във връзка с разговорите им преди това. За Варда е било детска играчка да го убие. Намушкал го е, след което е поставил пророчеството в ръката му. Да стресне и уплаши още повече и без това не особено смелия си и страхлив племенник.
Василий се почеса по главата.
– Все пак не вярвам. Това, че е бил по-рано в къщата му и е знаел какво ще прави, не значи нищо! Той не е способен на подобно нещо.
– Способен е и още как. Той е жесток човек, Василий. Накара да хвърлят роба му на арената само защото бе полял дрехата му с вино!
Замислен, византиецът прокара ръка през косата си, облегна се на стената и затвори очи.
– Има и още, нали?
– Прав си, има и още. На вечерята в моя чест, дадена от Михаил, стана въпрос за произведения на изкуството и Варда похвали добрия вкус на убития Евматий. Каза каква колекция от картини има и спомена за два сребърни свещника, които били особено красиви. За тях ми каза и жената на вестария. Мъжът ѝ ги купил предишния ден, не ги показвал на никого и ги занесъл в лятната си къща, където тя ги намерила след убийството. За да не изчезнат, съпругата му ги прибрала веднага след убийството. Кога тогава ги е видял Варда? Това може да е станало само ако е бил при Евматий в къщата му, а кесарят твърди, че не е ходил там. И не е само това. На състезанията в Хиподрума само Варда беше с ботуши. Няма как да не си го забелязал. Чудеше се как може да ходи с тях в жегата, но след това той ми каза, че с тях се чувства по-сигурен. Внимателно огледах земята около мястото, където беше убит варягът Ингерн. На едно от местата ясно личеше ток от ботуш. Като се има предвид, че само Варда носеше такива, очевидно той е убил телохранителя.
– Ингерн му вярваше безрезервно – промълви Василий. – Би изпълнил всяка негова заповед, без да се поколебае.
– Именно – плесна с ръце Климент. – Ингерн беше пречка, която трябваше да бъде отстранена, преди да стане прекалено силен. След като Михаил се оженеше за дъщеря му, варягът щеше да стане всемогъщ! От това, което видях на Хиподрума, той е смел мъж. Едва ли щеше да остави Варда да направи това, което иска. След края на състезанията кесарят го е проследил, настигнал го е в безлюдната уличка и го е извикал. Ингер го е познал, оставил се е Варда да го поведе встрани, без да подозира, че тръгва към смъртта си. Вместо да получи почестите, титлите и богатството, които се е надявал, е получил кама в гърлото.
– Ами Петрон?
– Има нещо, което не знаеш. Петрон беше предател. Шпионираше, а ние му плащахме.
Византиецът завъртя очи.