– Тази мръсна отрепка! Макар да подозирах нещо подобно! Разполагаше с прекалено много пари. Залагаше на надбягванията, на боевете с мечки, на карти, на всичко, за което можеш да се сетиш. Ходеше по жени, беше пълна противоположност на сухия и педантичен Варда. Нямаше откъде да има толкова пари. Подозирах, че се е продал на вас или на арабите. Всъщност предполагах, че е на вас, защото няколко пъти го видях с кавхана ви.
Климент разтърка слепоочията си. Искаше му се всичко вече да е свършило, а той да е далеч от тук. Михаил да постигне съдбата си и с всичките интриги, заговори и убийства да се приключи веднъж завинаги. Макар след тях, бе сигурен в това, щеше да дойде ред на нови.
– Това обяснява как Изчислителя е разбрал, че Дукум знае за плановете му. Вероятно при някоя от срещите си кавханът е изпуснал нещо, което е усъмнило Петрон, и са пратили едноокия да го убие. Но има и друго. Както сам каза, той е харчел с лека ръка парите, които е получавал. А е имал нужда от още и още. Затова е взел заем от Мануил. Довереният му помощник ми каза. Но когато преглеждах книгите на логотета, разписките със заемите, взети от Петрон, не бяха в тефтерите му. Имаше много други, включително такива за Михаил, дори за теб, но не и за него! За брата на Варда е било лесно да си уреди среща с Мануил. Знаел е, че логотетът ще го приеме, знаел е за навика му да посреща гостите си, без да дава да се разбере кои са. Това е била важна част от действията му на лихвар, отпускащ заеми на високопоставени личности. Мануил си е помислил, че Петрон идва да погаси стария си или да иска нов заем. Двамата са се уединили в стаята на логотета, който не подозирал нищо, и Петрон го е убил. След което е взел разписките за заемите си. Така с един удар е постигнал две неща – убил е още един от "стълбовете на империята" и не се е налагало да връща парите, които е бил взел.
Климент замълча за момент. Усети гърлото си пресъхнало. Искаше му се да има нещо, което да пийне, но сега не беше време за това.
– Така стигаме до последното убийство на Лъв. Всъщност то ми подсказа накъде да търся. Беше съвсем просто. Убиецът беше някой от приближените на Михаил. А единствените, които ги нямаше по време на пожара, бяха Варда и брат му.
– Така е! – възбудено каза Василий. – Спомням си, че като стояхме с теб на хълма, дойде Михаил с останалите. Учудих се, че Варда не е с тях, но след това не съм се замислял повече по този въпрос.
- Варда е бил по същото време в една от стаите на двореца. Сам ми го каза. Уплашил се да не загине в пожара и избягал навън. По-вероятно е видял идващия Лъв и се е възползвал от предоставената му възможност. В цялата бъркотия, която цареше по време на пожара, едва ли някой би забелязал какво прави.
– А реликвите?
– С тях е било лесно. Фидипид е откраднал кълбото, това е сигурно. Престорил се е на инспектиращ офицер и се е качил на портата да провери дали всичко е наред. Каза ми го офицерът, който охранява вратата. Пак Фидипид е отмъкнал парчетата хляб, които намерих, като лично Варда му е дал ключа за решетката, зад която се пазят светините. Фотий ми каза, че за ковчежето има три ключа. Един в него, един в императора и един в кесаря. Варда лично е взел кърпата с образа на Христос. По думите на Лъв на времето Варда е отговарял за охраната на светините в Константинопол. Той е държал ключовете и вероятно си е изготвил дубликати. Затова кесарят не се е поколебал да убие стратора. Искал е да бъде сигурен, че Лъв няма да си припомни това, след като се разбере, че реликвите са изчезнали. Има и друго. След като Фидипид се опита да ме убие, се замислих: откъде просякът е знаел къде да ме чака и въобще как е разбрал, че идвам в Константинопол? Това беше известно на много малко хора. И един от тях със сигурност беше кесарят. Всъщност за идването ми знаеше само Михаил. Поне така мислех от начало.
– Тогава?
– Всъщност имаше още един човек, който знаеше, че пристигам – нашият шпиони Петрон.
Василий свъси дебелите си вежди.
– Това обяснява всичко. Как просякът е знаел, че идвам в Константинопол? Как ме е разпознал? Как е знаел къде точно да ме чака? Много просто. Петрон му е казал!
– И след това е наел проповедниците?
– Всъщност станало е преди това. Искали са да "подготвят" предварително почвата, като всеят паника и страх сред хората, които да излязат от контрол, след като градът бъде сполетян от "нещастия", които самите те предизвикват. Уплашени, притеснени и настроени срещу императора, гражданите, няма да имат нищо против някой да го замести. Още повече ако това е собственият му вуйчо, който вече се е доказал като управник.
– Ами Коридон?
– След като Михаил се разведе с дъщеря му, е било детска игра да го привлече на своя страна. Магистърът е бил объркан, защото Михаил не му е отдал необходимите почести, приемайки триумфа му и възможността да мине като победител през града. Нещо, което, сигурен съм, отново го е посъветвал Варда. Разводът на императора с дъщеря му е бил просто капката, която е преляла чашата. Коридон се е чувствал пренебрегнат, измамен и унижен. За кесаря е било съвсем лесно да го примами на своя страна заедно с войските му. Аз ви видях! Видях ви, когато отидохте в лагера на Магистъра. Варда не се откъсна и за момент от него. Чудех се какво въобще прави там?!