Накрая стигнаха до резиденцията на Варда. Около двореца на кесаря се издигаше плътна ограда, пред открехнатата порта стояха на пост войници, въоръжени с копия и метални цилиндрични шлемове, други бяха насядали по земята, търсейки прохлада в душната вечер.
– Кой сте вие?! Какво искате?! Млад офицер с белег през едната буза излезе от стражевата кула и понесъл горяща факла, се опита да препречи пътя на неочаквано появилия се отряд. – Не може да влезете!
– Избийте ги! – тихо нареди Василий, изтегли меча си и преди опонентът му да разбере какво става, го стовари върху главата му.
Последва кратка, но жестока схватка. Войниците на Варда се опитаха да се приберат зад стената ѝ да затворят вратата, но не бяха достатъчно бързи. След миг плочите бяха осеяни с трупове, гъста червена кръв обагри топлите камъни.
– Напред! – изкомандва Василий и посочи с потъмнелия си меч към двореца. – Убийте всеки, който се опита да ни спре! Само Варда и Коридон ни трябват живи!
Това, което последва, щеше дълго да преследва писаря в кошмарите му. С извадени оръжия, без да издават и звук, войниците се разгърнаха в двора. Част от тях остана около стената, от сенките се понесоха стонове, писъци и дрънчене на желязо. Останалите, предвождани от Василий, се втурнаха по стълбите и влязоха в двореца, избивайки по пътя си стражите и случайно изпречилите им се слуги, без да щадят никого. Скоро по коридорите се понесоха викове и крясъци, някъде засвири боен рог. Вместо да се стресне, Василий подкара отряда си още по-бързо.
Все така мълчаливо всички побягнаха напред по мраморния коридор, докато накрая стигнаха до широка, осветена от факли и дебели свещи зала. В центъра ѝ, обкръжени от малък отряд войници, извадили мечовете си, стояха Коридон, Варда и брат му Петрон.
– Какво става тук, Василий!? – попита Варда, излезе напред и вдигна меча си. – Защо си дошъл!? Защо водиш хората си!?
– Дошъл съм, за да сложа край на малкия ви заговор! – бившият борец пристъпи към кесаря и силно го удари с юмрук по лицето и изкрещя. – За толкова глупав ли ме мислиш!? Знам всичко! И няма да ти позволя да свалиш Михаил от трона!
Варда залитна назад, спъна се в един от високите бронзови свещници, изпусна меча си и се хвана за лицето. Объркани, стражите му се опитаха да го подкрепят, но бяха заобиколени от войниците на Василий, които ги заблъскаха с мечовете си. Коридон се хвърли към нападателите, но беше обезоръжен от Корсис, който след кратка схватка изби меча му. Възползвайки се от суматохата, Петрон се опита да се измъкне незабелязано, но пътят му бе отрязан от Климент, който застана на вратата с оръжие в ръка. Около минута из залата се носеше звън на оръжие, стонове, викове и заплахи, след това всичко притихна. Стражите на кесаря лежаха на земята в локви кръв, няколко от войниците на Василий също бяха убити.
Ръцете на Варда, Петрон и Коридон бяха завързани зад гърбовете им. Окото на кесаря, където го беше ударил Василий, се беше подуло и посиняло, от устата на протостратора течеше кръв, Петрон въртеше очи като обезумял.
Въпреки тежкото си положение Варда се дръпна от ръцете на войниците, които го държаха, разтърси глава и погледна противника си в очите.
– Скъпо ще си платиш за това, Василий! Много скъпо! Не знам за какъв заговор говориш, не знам в какво ни обвиняваш, но ако не бяхме аз и Коридон, Михаил вече нямаше да е на трона си. Огледай се! Градът е пълен с наши войски и ако искахме да свалим императора, вече да сме го направили! Не знам какво си намислил, но ще ти струва главата!
– Не ме заплашвай, кесарю! – изсмя се Василий, избърса меча си и го прибра в ножницата. Вече никого не можеш да уплашиш! С теб и интригите ти е свършено! Вече няма да кроиш мерзките си заговори, да убиваш хора и продаваш тайните ни на врага. Не знаеше ли за това? – гигантът се вгледа в бледото лице на Варда. – Може би трябва да попиташ многообичния си брат, който се е продал на българите.
– Това е лъжа! – Петрон се хвърли напред, но беше задържан от войниците, по лицето му избиха червени петна, главата му се люшна страшно. – Няма да стоя тук и да слушам как ме обиждаш, конярю!
- Ами ти, Коридон! – не му обърна внимание Василий. – да се превърнеш от велик военачалник в обикновен предател и заговорник! И то само защото императорът се разведе с дъщеря ти и отложи триумфа ти. Мислех, че поне ти струваш повече.
– Михаил наистина ме обиди отговори Коридон с достойнство. – Но нищо от това, което казваш, не е вярно. Бях сърдит на императора, да, но нито съм го предавал, нито съм заговорничел против него. Няма и час му се заклех във вечна вярност. Ако не ми вярваш, питай Фотий, той скрепи клетвата ми със свещен ритуал.