– Милост! – Петрон също падна на колене и преклони главата си пред императора. – Не сме виновни в нищо!
– В нищо ли? – лицето на Михаил се изкриви в жестока гримаса. – Чухте какво каза Василий! Нима ще отречете думите му?
– Това са само съвпадения, нищо друго! Невинни сме!
– Ами ти? – императорът се обърна към Коридон, който продължаваше да стои прав с гордо вдигната глава. – Закле ми се във вярност преди по-малко от час! Ти няма ли да молиш за милост?
Магистърът поклати глава.
– Няма за какво.
– Значи няма, така ли? – Михаил събра длани като за молитва и ги приближи към лицето си. – Ето какво ще направя – императорът говореше бавно, без да поглежда никого. – Няма да ви съдя аз. Не и вас. Не и моите роднини. Знаете какво повелява законът за предателите. Ще ви съдят тези, които измамихте. Тези, с които до вчера пиехте и се веселихте, докато сте кроили зад гърбовете им подмолите си заговори. – Михаил посочи насядалите около трона патриции. – Те чуха доказателствата на Василий. Нека те отсъдят!
Непохватно, поглеждайки се един друг, остатъците от "стълбовете на империята" се надигнаха от местата си. Лицата на повечето от тях горяха, очите им гледаха Варда, Петрон и Коридон, сякаш ги виждат за първи път. Смутени, но не и уплашени, приятелите на Михаил бавно се обърнаха към него, обръщайки гръб на доскорошните си сътрапезници.
– Виновни са! – пръв се обади Роман и гласът му прозвънтя като изтеглен от ножницата меч в притихналата зала.
– Виновни! – присъедини се към него и Филон, докато бършеше с ръка запотеното си чело.
– Виновни! Виновни! Виновни! – завикаха един през друг и останалите, сякаш се страхуваха, че ако се забавят, колебанието им може да бъде изтълкувано като предателство.
– Това е лъжа! Михаиле, осъзнай се! Не ни погубвай само защото не можем да се защитим! – Варда напираше напред към императора, но войниците го стискаха здраво под мишниците. – Не се оставяй да бъдеш заблуден от един варварин и от един коняр, който до вчера се биеше на арената! Ние сме твои роднини! Твоя плът! Твоя кръв!
– Коняр значи, така ли? Коняр! – Михаил почервеня още повече, а викът се изтръгна от дълбините на душата му. – По добре верен коняр като него, отколкото неверен вуйчо като теб! – императорът се доближи до Варда и го зашлеви през лицето. От носа на кесаря рукна кръв, едри капки покапаха по мраморния под. – От днес повече няма да е коняр. Той спаси не само мен, спаси и империята! Затова няма да е повече обикновен "коняр" – владетелят изплю думата в лицето на Варда. – Няма да е обикновен надзорник на конюшните. Той доказа, че заслужава властта много повече, от вас. Че заслужава да управлява заедно с мен. И ще управлява заедно с мен!
– Ние сме невинни, невинни – сви се кесарят под яростта на императора. – Това са само думи... съвпадения... как може да им вярваш...
Михаил отвори уста да отговори, но в този момент в предверието се чу шум. Офицерът, командващ отрядите на Василий, следван от Невестулката, влезе в сградата, видя императора и коленичи пред него.
- Велики господарю! - каза той. - По нареждане на господаря Василий направихме обиск в дворците на кесаря Варда и протостратора Коридон. И намерихме това, беше в покоите на Коридон войникът вдигна над главата си кръгла златна сфера, която засия на светлината на факлите. Хиляди лъчи се отразяваха от повърхността ѝ, сякаш в стаята грееше малко ярко слънце.
– Сферата на Бизант! – възкликна Михаил, пристъпи назад и вдигна реликвата. – Сферата на Бизант!
– Намерихме и това – войникът извади изпод плаща си малко ковчеже. Беше в двореца на кесаря Варда.
Императорът пристъпи напред, отвори го и падна на колене:
– Кърпата с лика на Спасителя! Благословен да си, Василий! Ти ми върна надеждата! Ти ми върна вярата, че Бог не е отвърнал очи от мен – едри сълзи се търколиха по бузите на Михаил. – А ти – той изгледа изгледа вуйчо си, – ти ме предаде!
Варда пристъпи като сомнамбул напред, следван от Петрон и Коридон, редицата войници се люшна заедно с тях. Всички искаха да видят свещените реликви.
– Аз съм спасен! Спасен! – Михаил не спираше да хлипа, стиснал в едната си ръка златното кълбо, в другата – парчето плат. След това се обърна и целуна жена си. – Ние сме спасени! Спасени сме!