Тълпата започна да удря наредените около троновете войници, тези, които бяха извън оградата на "Света София", се блъскаха напред, искайки да влязат, почти премазвайки хората в най-предните редици.
В мига, в който изглеждаше, че стената от стражи ще се пропука, Михаил вдигна покривалото на средния поднос, вдигна поставеното там парче плат, разтвори го и го вдигна пред себе си като знаме.
Чудният образ на Иисус Христос, Спасителя, отпечатан по Божествен начин на кърпата на цар Авгар, заблестя в нощта със собствена светлина. Огромна въздишка се откъсна над площада, понесе се над стените на града и изчезна при Златния рог.
- Вижте Божието чудо! – провикна се Михаил, докато Фотий целуна края на плата, прекръсти се и падна на колена пред него. Последваха го останалите на подиума, след което започнаха да коленичат и хората от внезапно смълчалата се тълпа.
- Вижте кърпата на цар Авгар! Вижте образа на Христа, който отново ще пази града ни! Дойде ново време, братя и сестри мой! Време на мир и любов! С нещастията, които ни преследваха, е свършено!
Преди тълпата да осъзнае какво стана, Фотий се изправи, пристъпи напред, отметна второто покривало и вдигна пет парчета сив вкаменен хляб високо над главата си. От другата страна на Михаил, Василий протегна напред ръцете си, които стискаха златната сфера на Бизант.
– Вижте чудесата на Константинопол, които отново се върнаха в родния си дом! Вижте и занемейте! – Михаил изчака тълпата да се успокои окончателно, над площада се понесоха радостни вопли и смях. – Ще ви покажа и още нещо! – императорът подаде кърпата с Христовия образ на един от свещениците и отметна последното покривало. Под него, застинала в грозна гримаса, с почернели краища и изцъклени очи стояха главите на Варда и Коридон. Михаил ги сграбчи за косите и ги издигна пред себе си.
Площадът занемя. Стана толкова тихо, че се чуваше как факлите припукват в нощта, а прибоят се разбива далеч под стените.
– Това – започна бавно императорът – са главите на тези, който искаха да ни обрекат на смърт и разруха. Това са главите на онези, които избиваха близките ми, които откраднаха реликвите ни и които искаха да ни свалят от мястото, на което ни е въздигнал Бог! Това са главите на предателите Варда и Коридон! Те получиха това, което заслужаваха! И всеки друг, който посмее да вдигне ръка срещу нас, ще получи същото!
Отговори му мощен вик, но този път нямаше проклятия, нямаше заплахи и клетви. Множеството възхваляваше Михаил, викаше срещу убития кесар и магистър и благодареше на Бог за избавлението си. Мъже бършеха сълзите, внезапно бликнали от очите им, жени вдигаха ръцете си към небето в благодарствена молитва, деца се смееха шумно.
- А това - провикна се за последен път Михаил и гласът му някак успя да се извиси над шума на тълпата. - Това – той посочи Василий е човекът, на когото трябва да благодарим за избавлението си! Това е човекът, който Бог и аз въздигаме, за да управлява заедно с нас, да ви съди, помага и обича така, както го е правил досега Михаил замълча, за да могат всички да осмислят думите му. Имало е времена, когато Великата Римска империя, чиито наследници сме ние, е била управлявана от двама консули. И е била два пъти по силна! Тук и сега, пред Господ и пред всички вас, обявявам Василий за свой съимператор, който да царува с мен в мъка и радост, в сполука и беда. Приветствайте го, защото сега ще видите Божественото миропомазване.
Михаил се обърна и докато тълпата скандираше името на Василий, хвана бившия борец за ръката и го поведе към двата трона, подканяйки го да заеме единия от тях. Исполинът седна. Императорът се настани от другата му страна. Понесъл златен купел, пълен с благоухаещо миро, Фотий пристъпи напред. Той натопи малка позлатена четчица в него и постави две мазки на челото на Василий.
– Печат от Светия Дух Амин – припяваше патриархът, докато поставяше знаци върху двете ръце, краката и гърдите на Василий. След като свърши работата си, той отстъпи назад, остави купела и четката върху масата зад себе си и високо вдигна скиптъра и короната, които лично Михаил му подаде.
– С правото, дадено ми от нашия бог Иисуса Христа, обявявам тебе, Василий, миропомазан, за император на всички гърци и ромеи, на всички хора и твари в пределите на Божията империята Византийска и те заклевам да работиш за това тя да разшири още границите си, а всички твои поданици да живеят в мир и с Христовата любов патриархът прекръсти Василий с короната и я постави на главата му с думите: – В името на Отца и Сина и Светаго духа те обявявам за император! Амин!