След това Фотий и всички около него коленичиха, последвани от хората в двора на "Света София" и на площада.
Камбаните на черквата отново забиха радостно, от вратите ѝ излязоха слуги, понесли тави, пълни с печено месо и хляб, делви с вино и черпаци, които започнаха да раздават на насъбралия се народ.
Михаил стана, целуна съимператора си по двете бузи, хвана го под ръка и го поведе към големия дворец под бурните овации на тълпата.
Василий се усмихваше смутено, махаше с ръка на тези, които го приветстваха, хвърляйки златни, сребърни и бронзови монети. Малката процесия беше обградена от варягите на императора и дворцовата стража, които си проправиха път сред множеството.
Свещените реликви бяха отнесени, за да бъдат поставени отново по местата им. Главите на Варда и Коридон, заедно с телата им, бяха предадени на наследниците им, за да ги погребат подобаващо. Нямаше защо да се мъсти повече на мъртвите.
Монаси с чукове и триони се захванаха да развалят импровизираната дървена платформа, слуги продължаваха да разнасят вино и храна. Над площада се понесоха смях и песни, тук-там се чуваха пиянски викове, смесени със звън на чаши и тропот на крака.
Малко преди процесията да отмине, Фотий дръпна писаря настрана.
– Разбрах, че това е твое дело, Клименте – каза той и широко се усмихна, въпреки че изглеждаше уморен под тежката златна корона. – Явил си се като истински ангел отмъстител и си спасил императора в последния момент. Вярвам, че си доволен от това, което си направил. Сега Михаил, а още повече и Василий, ще изпълнят всичките ти желания. Ще се върнеш триумфално в страната си и ще бъдеш на почит както в Константинопол, така и в Плиска. Нещо, което напълно заслужи!
Писарят унило сви рамена и без да отговаря на патриарха, му обърна гръб. Искаше само да се прибере, да измие лицето и ръцете си от наслоения прах и да заспи.
Но патриархът беше прав!
Всичко беше свършило и след като се възстановеше, щеше да поиска наградата си. Не мирът, за който копнееше Борис, а една манастирска послушница, за която копнееше сърцето му.
Писарят махна с ръка за сбогом на патриарха и бавно тръгна към дома си на форума на Бика. Зад него Корсис и Невестулката пристъпяха бавно и напето, горди от постижението на господаря си, което щеше да промени облика на най-великата империя в света.
Пред тях Климент вървеше замислено с наведена глава. Щеше да остане в града само още няколко дни. А после всички чудеса, църкви, мощи, реликви, дворци, цялото това богатство и интригите, омразата и смъртта, които носеше то със себе си щяха да останат зад гърба му.
Въпреки късния час по улиците беше пълно с хора. Веселие и глъчка се носеха в нощния въздух, легнал като корабно платно над града, чакащо в каква посока ще го задуха вятърът.
Мъже с размъкнати туники и пиянски усмивки, смеещи се жени, целуващи се с любимите си по ъглите, старици с грейнали от радост лица и старци с побелели коси, носещи чаши с вино, се блъскаха и разминаваха с писаря, без да му обръщат внимание. Няколко предприемчиви търговци бяха отворили магазините си, продавайки бира и кой знае кога изпечен хляб, други бяха пратили чираците си, които обикаляха, бутайки ръчни колички, пълни с гевреци, фурми, сушени смокини, кифли и плодове. Войниците на Коридон заедно с градската стража патрулираха по улиците, предотвратяваха скандалите и разтърваваха сбиванията. Проститутки настървено търсеха клиенти под запалените фенери, крадци и джебчии без свян пребъркваха пияните. По площадите се бяха появили разказвачи на истории, които нареждаха с плътните си обли като речни камъни гласове историята на новия император Василий Спасителя, както вече го наричаха.
Климент усмихнато поклати глава при вида на тези хора, които празнуваха доволни като малки деца, бързо забравили как само до преди час искаха смъртта на тези, за чиято чест сега пиеха. Спомни си как срещна бившия борец на състезанията на Хиподрума, как Василий го беше спасил от Стилихон миг преди да го убие, как бяха арестували Варда, Петрон и Коридон.
Споменът го накара да намръщи недоволно чело. Нещо в сцената, която си беше припомнил не беше както трябва. Нещо не звучеше на място, нещо беше станало не както трябва.
Климент спря, внезапно останал сам сред цялото веселящо се множество, съвсем сам сред цялото цветно море от звуци и тела, които го притискаха отвсякъде в радостното си опиянение.
Беше сбъркал!
Варда, Петрон и Коридон не бяха виновни!
Изчислителя още беше на свобода!
16
24 септември