Писарят мина между клетките със заспалите коне, без да обръща внимание на миризмата на изгнила слама и изпражнения, стигна до вратата в дъното на помещението, бутна я и влезе в стаята.
Все така седящ на стола си, Василий вдигна за миг глава, кимна сякаш на себе си и каза:
– Забави се, Клименте. Чаках те да се появиш по-рано. Какво те забави? Не вярвам да е било нещо, което да не си съобразил. По-скоро си се колебаел как да постъпиш, нали? – византиецът поклати огромната си като на мечка глава. – Но и сега още имаме време да си поговорим. Бъди мой гост. Налей и на двама ни вино. Мисля, че след днешния ден ще ни се отрази добре – новият император посочи гарафа и две чаши в единия ъгъл на масата. – Както виждаш, не съм пил и глътка. Чаках те да ми правиш компания.
– Ще убиеш ли Михаил? – без да помръдва от мястото си попита Климент. – Ще убиеш ли императора?
Вместо да му отговори, Василий вдигна меча си срещу пламъка на свещта, огледа го, завъртя го и отново го постави на коленете си.
– Издадох се в двореца на Варда, нали? Но напрежението ми дойде в повече. Макар да не съм сигурен в какво точно ме обвиняваш.
– Хайде Василий, не ме разочаровай – подкани го писарят. – Много добре знаеш за какво става дума. – Климент наля от виното в двете чаши и подаде едната на събеседника си. – Ти си този, който е избил приятелите на Михаил! Ти си този, който е откраднал реликвите! Ти си този, който е организирал "бедствията"! Ти си организирал заговора! Ти си Изчислителя!
– Дали? – византиецът смигна над чашата си. – И защо мислиш, че всичко това е така? Доколкото си спомням, съвсем до скоро твърдеше, че това са Варда и брат му Петрон. Плюс Коридон. Доказа го на мен, доказа го и на императора. И те си получиха заслуженото, а ти ще си получиш наградата.
– И сбърках! – Климент гледаше едрия византиец в очите. – Сбърках и обрекох двама души на смърт, а един на изгнание. Но сега знам, че това не е станало случайно. Ти стоиш зад всичко това! Ти си ме манипулирал и насочвал точно така, както си манипулирал и насочвал Дукум. А когато кавханът е дошъл прекалено близо до истината, си го убил! След това си ползвал и мен за целите си – Климент ядно стисна устни. – Знаел си всичко за мен. И страховете, и тревогите ми, дори трепетите на сърцето ми! И си пресметнал точно как да ги използваш. Раздал си роли на всички в тази кървава пиеса и после си гледал как това, което си предвидил, се случва наистина. Като истински изчислител!
– Аз?! – Василий отмести поглед и разчеса наболата брада на бузата си. – Мисля, че ме надценяваш, българино! Не съм чак толкова умен и изобретателен. Аз съм бивш борец от арената – забрави ли? До днес бях началник на конюшните. "Коняр" – така ме наричаха. И нима мислиш, че съм в състояние да изплета толкова сложен заговор?
– Удобно прикритие, нали? Никой не би се усъмнил точно в теб. Човек, който стои далеч от интригите на двора. Предан и готов да защити императора с цената на собствения си живот. Климент остави чашата си на масата и разпери ръце. – Криеше се зад образа си на простоват борец и успя да заблудиш всички. Но сега знам, че това е било само поза. Само игра и зад едрия добродушен Василий се крие пепелянка, готова да напада смъртоносно!
– Чак пък пепелянка... ухили се византиецът. Мислех, че имаш по-добро мнение за мен!
– Спести си театралниченето, Василий – махна с ръка писарят. – Вече е ненужно. Постигна това, което искаше, или си на крачка от това да го постигнеш. Вече няма кой да те спре. Разчисти тези, които можеха да спасят императора. Войниците на Коридон охраняват двореца... Всичко е точно както ти го искаш да бъде. И най-лошото е, че аз ти помогнах да го направиш.
– Не те разбирам! – отговори Василий и отново се заигра с меча си. – Наистина!
– Значи не разбираш? Искаш да ти обясня?
Византиецът кимна.
– Откъде да започна? Може би от това, което стана тази вечер. Ти си прав! При Варда наистина се издаде, но тогава не обърнах внимание на думите ти. Ако го бях направил, поне двама души можеше да са живи.
– И какво съм направил? – по лицето на византиеца се изписа неприкрита усмивка, като на дете, което са хванали да върши пакост. – Как се издадох?
– Накрая! Когато поведохме арестуваните Варда, Петрон и Коридон и наредихме на войниците ти да претърсят дворците им. Ти им каза какво точно да търсят – златна топка с надпис при основата. Каза им и какво пише – "Ще пазя този град вечно!". Нямаше как да знаеш за надписа. Никой не знае за него. Не знаехме дори аз и Фотий. Но ти знаеше! И се оказа напълно прав. Как беше разбрал за него, Василий?