– Сигурно някой ми е казал...
Писарят поклати глава.
– Сигурно... – Климент остави думите да заглъхнат като ехо. – Но няма кой! Никой не знаеше за надписа, преди кълбото да се появи. Дори патриархът! Което значи само едно – ти го беше виждал! – Климент направи пауза, но опонентът му запази мълчание. – Това ме накара да се замисля за много неща. И изведнъж осъзнах, че съм обвинил не този, когото трябва. Ти просто ме използва, за да направиш последния си ход, който не можеше да направиш сам – да отстраниш Варда и Коридон. Сега пътят към престола е чист. Няма кой да те спре!
Византиецът отново не каза нищо и Климент продължи:
– Планът ти е прост – да седнеш на мястото на Михаил. Но за да го направиш, трябва да се справиш с няколко неща. Първо – приятелите му. Така наречените "стълбове на империята" едва ли биха гледали безучастно как отстраняваш човека, на когото дължат толкова много и от когото зависи благополучието им. Второ: трябвало е да настроиш гражданите на града срещу императора. И трето – Варда и Коридон е трябвало да бъдат отстранени, защото са могъщи поддръжници на императора. Предполагам, че първоначално си се опитал да привлечеш "стълбовете" към заговора си – Евматий е бил постоянно около Михаил, щял е да ти бъде от полза. Мануил е знаел всичко за тайните плащания на императора. Ингерн е бил баща на съпругата ти. Не знам точно какво си им предложил, но те са ти отказали. Жената на Евматий каза, че си говорил с мъжа ѝ, който дълго след това бил умислен, но не ѝ казал защо. И след като са ти отказали, си решил, че е по-добре да ги убиеш. Хем си щял да им затвориш устата, хем си щял да разчистиш терена от евентуални пречки. – Писарят отпи голяма глътка от чашата си. – След това си накарал просяка Фидипид да открадне реликвите. Едва ли е било толкова трудно. С изключение на кърпата, те не се пазят особено строго. За човек като едноокия е било детска игра да ги отмъкне. За кърпата си се погрижил сам. Откраднал си ключа на Фотий, взел си и този на императора. Едва ли е било трудно. Щом Невестулката успя, едва ли за теб, който си толкова често около пияния Михаил, е било трудно. Ключът на патриархът е изчезнал, след това се е появил. Фотий мислил, че го е загубил, но всъщност ти си го взел. След това си пуснал пророците из града, за да предричат края на империята.
– А земетресението? И него ли съм предизвикал? – Василий отпусна тежките си ръце на масата и се загледа в писаря. Свещта хвърляше странни отблясъци по лицето му, което сякаш се гърчеше в сенките. – Нима ме мислиш за толкова могъщ?
Климент сви рамена.
– За земетресението не знам. Или е било съвпадение, което ти е било добре дошло, или легендите за кърпата с лика Господен наистина са верни! Но знам как си причинил другите две "бедствия" – наводнението и пожара.
– И как съм го направил?
– Когато влязох в кулата на Стилихон, преследвайки мнимия просяк, който разнасяше слухове за изчезналите реликви, под една от пейките имаше гърненца с гръцки огън. След това, когато отидох да претърся стаята на спартария, когото ти уби, гърненцата ги нямаше. По-рано сутринта, след като разбрах, че Стилихон е предател, се натъкнах на теб близо до кулата му. Какво правеше ти там? Отговорът е прост. Отивал си при него да разбереш докъде е стигнал с разпространението на слуховете. Нямало е как да предположиш, че ще се натъкнеш на мен. О, да! Знам, че след като е бил при Варда, Стилихон е служил и под твоя команда и заедно сте избягали от преследването на арабите. Така сте се сближили.
– Но аз го убих!
– Както мнозина други! Стилихон се е превърнал в заплаха. Знаел е прекалено много. Пък и аз го разкрих. Но преди това се е случило следното. По твое нареждане спартарият е взел гърнетата с гръцкия огън, сложил ги е до стената във Влахернския дворец и е запалил къс фитил. Така, когато "гърмът" удари, всички заподозрени ще са далеч. И ще изглежда, сякаш наистина Бог е поразил града. След което си казал на Стилихон къде може да ме намери. Само ти знаеше, че ще ходя при Фотий! Изчакал си да ме нападне и си го убил. Един ненужен свидетел по-малко, а мен превръщаш в свой длъжник и още повече издигаш авторитета си в очите ми. Как можех да те заподозра? Теб Василий, който спаси живота ми?
Византиецът плесна с ръце, засмя се като малко дете, но не каза нищо. Явно цялата ситуация го забавляваше чудесно.
– След това е трябвало само да чакаме "гръмотевица" да порази двореца. Бях там заедно с теб. Какво по-добро доказателство, че нямаш нищо общо със ставащото? После отидохме на хълма пред горящия дворец. Ти беше там и чу когато Лъв каза, че усеща някаква миризма и тръгна към пожара. Спомнил си си как страторъг се хвалеше, че може да различи миризмата на гръцкия огън. Не си можел да рискуваш планът ти да пропадне. А и смъртта му ти е вършела чудесна работа, защото още повече е отслабвала Михаил. Варда го нямаше на хълма, но и ти си тръгна. Направи се, че си разстроен от сватбата на бившата си съпруга. Всъщност си влезнал в двора на двореца, издебнал си Лъв и си го убил! Едва ли с било толкова трудно в настаналата суматоха.