Без да казва нищо, комитът извади кинжала си и изгледа писаря с празен поглед.
– Стига! Стига! Държите се като деца! Тук всички сме приятели, няма нужда от обиди и заплахи – Князът стана и започна бавно да се разхожда из стаята, клатейки виното в чашата си.
Борис беше повече от доволен. Така мечтаният мир беше подписан, на трона в Константинопол седеше човек, който обичаше страната му, кръстникът му Михаил, който не пропускаше случай да му го напомни, беше мъртъв.
– Знаели сте за заговора още когато сте пратили Дукум при гърците! Заедно с Василий сте планирали всичко от самото начало. Той се изпусна, без да иска. Знаеше, че Петрон е предател. Ако го беше научил сам, нямаше да пропусне да го изобличи. Но той си мълчеше. Научил е това от Дукум! Двамата са се познавали от времето, когато кавханът е бил управител на Бонония. Византиецът ми каза, че е живял там по време на пленничеството си в България. Затова сте пратили Дукум в Константинопол. Пазарът в Солун е бил само повод, маска, под която да се прикрие истинската му мисия. Двамата с Василий е трябвало да организират преврата срещу Михаил, след което за награда сме щели да получим желания мир и така исканата самостоятелна църква – Климент замълча и се загледа в пукащия огън. По някакъв начин Константинопол му липсваше. Градът беше оставил своя отпечатък в душата му, който дълго нямаше да може да се изличи. А и този студ... – Но нещо се е объркало. Дукум е разбрал прекалено много за плана на Василий. Предполагам, че се е противопоставил на кражбата на реликвите. Макар да не беше убеден християнин, кавханът уважаваше по свой начин новата религия. Кражбите на светините не са му харесали. Затова е записал какво замисля византиецът, използвайки български богове и руни. Заедно с това кавханът е осъзнал, че ако Василий изпълни плана си, както го е замислил, Византия е щяла да бъде по-слаба от всякога. И е видял нашия шанс в това. Василий се е уплашил от последиците. Пратил просяка Фидипид да го убие. Тогава вероятно му е хрумнало как да се разправи с Варда и Коридон, без да си цапа ръцете. Сигурен съм, че Дукум не е пропуснал да му разкаже за мен. Сигурен съм също, че Василий ви е писал и е поискал да пратите мен в Константинопол. За разлика от кавханът, аз не съм представлявал такава заплаха. Дори и да разберях за плана му, не знаех кой стои зад него. Което правеше положението съвсем различно. След което се е погрижил за останалото. Организирал е нападенията, които всъщност не са имали за цел да ме убият, а само да ме подтикнат да се захвана по-сериозно с разследването. С право се е нарекъл Изчислител. Пресметнал е ходовете на всички съвсем точно и в крайна сметка постигна това, което искаше!
– И това, което и ние искаме! Не го забравяй! – Борис беше изтрил усмивката от лицето си и гледаше строго, като истински господар, но когато заговори, гласът му беше мек и пропит с тъга. – Съжалявам, че Дукум беше убит! Наистина! Това не трябваше да става. Но какво можех да направя? Залогът беше прекалено висок. Колкото и да страдах за смъртта на кавхана, не можех да оставя делото му недовършено! Трябваше да те пратя в Константинопол, както искаше Василий, и да се надявам всичко да се развие по най-добрия начин. И ти оправда доверието ми. Нямаше как да ти кажа цялата истина. Сигурен бях, че ако я знаеш, няма да се съгласиш да тръгнеш.
Климент въздъхна. Борис беше прав.
– Готов бяхте да жертвате и мен като Дукум! – сухо каза той. – На няколко пъти щяха да ме убият! И мен, и помощниците ми.
Князът само разпери ръце и се завъртя с лице към огъня.
– Такива са рисковете на вярната служба – притече се на помощ владетелят Еспор. – Винаги да си готов да умреш за господаря си! А и в крайна сметка, всички вие сте живи, нали? И получихте почести и награди, за каквито не сте и мечтали.
Климент нямаше какво да отговори на това. Комитът беше прав. Вярната служба изискваше подобни жертви.
– Наистина съжалявам, че се наложи да действам по този начин – Борис остави чашата си на масата и сложи ръка върху рамото на писаря. – Но това, което постигнахме, си заслужава всичките жертви, които направихме. Обещавам ти, че от днес нататък между нас няма да има повече тайни. Съгласен ли си? – князът не откъсваше очите си, пълни с настойчива молба, от тези на писаря. – Нека гледаме на смъртта на Дукум като на саможертва, дала ни възможност да осъществим най-смелите си планове! – Борис замълча и тежко въздъхна: – Най-тъжното в случая е, че Василий не е имал от какво да се страхува. Каквото и да е разбрал за заговора му Дукум, на каквото и да се е противил, той нямаше да го предаде. Но византиецът се е уплашил и е решил да елиминира всяка възможна опасност. Не предполагах, че е възможно да действа по този начин. Макар че честно казано, трябваше да го предвидя. Когато залогът е тронът, всичко е позволено.