– Точно като на Дукум!
– Не точно. Намерили са Мануил мъртъв върху масата в кабинета му. – Борис седна, доволен, че е успял да заинтригува писаря. – Пертон съобщава, че в ръцете и на двамата са намерени парчета пергамент. На този, открит в дланта на Евматий пише: "Смъртен удар порази снагата ти". "Поразен си за втори път" е посланието, което убиецът е оставил при Мануил.
– Какво значи това? – обади се Корсис, който досега само слушаше. – Нима някой брои колко са убитите?
– Точно така! – Борис изгледа помощника на писаря. – Но не е само това. Бележките са перефразирани реплики от трагедията на Есхил "Агамемнон". Казва ги жена му Клитемнестра, докато убива мъжа си, когато той излиза от банята.
– След като го оплита с мрежа и го посича с брадва – Климент замислено поклати глава. – Но какво общо има това с убийствата?
– Не знам! – Борис отново взе потира и го завъртя в ръка. – Никой не знае. Пък и на точно такова прилича – някой брои убитите близки на императора, за да го подплаши. Трябва да знаеш, че той е много религиозен и във всичко вижда знаци от съдбата и Бог. Според Петрон Михаил е изнервен, раздразнителен и мнителен, което го кара да прави нови грешки, които засилват настроенията срещу него. Останалите "стълбове" силно се притесняват за живота си.
- И твое величество иска да се заема с това?
– Точно така!
- Но нима императорът ще допусне да разследвам най-близките му? Той си има свои хора, които да правят това. Начело с Фотий...
– Не съм казал такова нещо. Но нищо не пречи да проведеш собствено дискретно проучване. В него никой няма да те спре. Все пак Дукум беше български кавхан, който загина във византийската столица! Ще бъдеш мой официален пратеник, разследващ случая, и ще трябва да се съобразяват с теб, стига да не прекаляваш.
Климент кимна замислено. Знаеше за какво говори Борис. Като негов посланик, той можеше да се срещне дори с императора и да разговаря и с най-близките му хора. Само от него зависеше в каква посока ще насочи разговора. А ако успееше да разкрие убиеца...
– Ако успееш да разкриеш убиеца на приятелите на Михаил, той ще бъде съгласен да подпише какъвто договор му предложиш! Ще махне Фотий или ще го накара да признае българската църква – довърши мислите му Борис. – И тогава най-после това, за което жертвах живота си и живота на толкова много хора, дори на стария си Бог, ще бъде завършено!
2
5 септември
Пътят до Константинопол мина без особени произшествия. Ден след като получи нареждането от Борис, Климент потегли начело на малък, добре въоръжен отряд. Компания му правеха двамата му помощници Корсис и Невестулката и неколцина войници. Бившият джебчия беше много развълнуван от предстоящото посещение, все едно отива на панаир, а не в столицата на Византийската империя.
– Ех, господарю – тюхкаше се той. – Каква кариера можех да направя в Константинопол, ако не бях преминал от другата страна на закона! Чувал съм, че жителите на града не излизат от къщите си, без да се окичат от главата до петите със злато и сребро, по улиците се търкалят монети, а виното се лее като из ведро. Точно място за човек с ловки пръсти като мен.
– А чувал ли си – отговори ми Корсис, – че там на крадците им режат носовете, оковават ги в пранги, а при второ провинение ги бесят?
Това накара Невестулката да се умълчи за известно време, но помощникът на писаря скоро забрави за притесненията си и заля неприлична песен за императора и многото му любовници.
Без да бързат, прекосиха планината, отдъхвайки си сред прохладните сенки от задушаващата жега. Яздеха бавно, за да не уморяват конете, а над тях клоните на дърветата шумоляха, огласяни от крясъците на сойки, чинки и дроздове. От време на време виждаха сърни и елени, които подплашени бързаха да се скрият в храстите, намираха следи на глигани и чуваха ударите на кълвачите. Внимателно се спуснаха по склоновете от Южната страна, често водейки конете си за юздите, за да не се подхлъзнат по твърдите скали или пътеките, които летният дъжд бързо превръщаше в кални реки. Спяха в крайпътните ханове, където писарят взимаше обща стая за себе си и помощниците си, ядяха непретенциозна, но вкусна храна и сменяха уморените си коне в местата, организирани от покойния кавхан.
Византийците, които Михаил беше пратил да ги посрещнат, ги чакаха в Адрианополис[30] – не много голям отряд, облечен с люспести ризници, кръгли щитове и двуостри мечове. Предвождаше ги спартарий[31] на име Панарет, висок, жилав младок с бледо лице, дълъг нос и резки жестове, който не спираше да възхвалява император Михаил за победите му срещу арабите, но когато си мислеше, че никой не го гледа, се отпускаше тежко на седлото с мрачно изражение на лицето.