– Винаги съм мислел, че Плиска е най-големият град на света, но очевидно съм бъркал – Корсис трябваше да вика, за да заглуши шума на тълпата. – Как е възможно да съществува подобно нещо?!
Панарет се изправи на седлото, горд от впечатлението, което Константинопол прави на варварите и без да чака писаря и хората му, си запробива път сред тълпата.
Сергиите бяха отворени и около тях се трупаха слугини с плетени кошници, роби, изпратени от господарите си, и всякакви други купувачи, които опипваха, миришеха и се пазаряха на висок глас за изложената стока. Свински ребра, джолани и плешки, скумрии, перки от акули, октоподи, миди, скариди, сардини, лефери, кефали и калкани, шамфъстък, индийско орехче, черен пипер, семена от мак и канела бяха грижливо подредени на купчини по излъсканите дървени тезгяхи. Продавачи на гевреци, питки с месо, курабии, баклави, баници и прясно изцеден сок от нар, лимон и портокал шумно предлагаха стоките си. Забързани правници, понесли навити свитъци пергамент и велен[32], се разминаваха със стражи, матрони и конници. Облечени със зелени и сини ризи, привърженици на различните партии се препираха помежду си, често включвайки и юмруците си в спора. Стражи с къси мечове и прашни сандали, уморено обикаляха, придавайки си важен вид. Мошеници, крадци и просяци алчно оглеждаха тълпата, търсейки поредната си жертва. Шамани и магьосници се бутаха с продавачи на фалшиви реликви и зъболекари, предлагащи услугите си направо на улицата. Ученици с дълги тоги се носеха, без да обръщат внимание на никой около себе си, блъскаха се един в друг и се заливаха от смях. На един от ъглите, приковани в пранги, се мъчеха трима кръчмари, сипвали гипс и вода във виното, боси момчета подскачаха около тях, шибайки ги с пръчки и отнасяйки яростните им ругатни за радост на тълпата. Канавките бяха пълни с мръсотия и боклуци, носеха се викове, ругатни и смях, миришеше на подправки и спарено, от напечените каменни сгради лъхаше жега.
Влизаха в стария град през стената на Константин, когато край червата "Свети Апостоли" ги нападнаха.
Впечатлен от акведукта на Валент, който започваше малко след църквата, Невестулката отново досаждаше с въпросите си на писаря, когато група просяци заобиколи отряда. Подрънквайки с медните си канчета и сочейки следите от рани по тялото си или осакатените си крайници, те с жалостиви гласове молеха за подаяние. Най-напорист бе водачът им, едноок просяк, който, подпирайки се на дървената патерица, ловко се провираше между конете.
Климент видя заобиколилите го скитници и направи две неща едновременно: бръкна с ръка в кесията си за някоя дребна монета, като в същото време се наклони на ляво, за да може Невестулката да чуе обясненията му за акведукта.
В същия миг едноокият просяк захвърли чинийката си, бръкна под кърпения си елек и извади къс, плосък нож. Мъжът скочи напред и острието профуча там, където преди секунда бе стоял Климент. Ако не се бе навел към слугата си, писарят щеше да получи удар в сърцето или в най-добрия случай в корема – рана, която щеше да е смъртоносна.
Като по даден сигнал останалите просяци се нахвърлиха върху конниците, удряйки и блъскайки ги с тоягите си и крещейки проклятия на гръцки и латински.
Корсис пришпори коня си в опит да защити господаря си, сечейки нападателите с меча си, войниците му се притекоха на помощ с копията си. Писарят изправи коня си на задните му крака, блъскайки едноокия, който се строполи на земята.
Чул виковете на тълпата и крясъците на биещите се, Панарет спря, видя суматохата зад гърба си и се втурна на помощ. Това се оказа излишно. Миг след като Климент успя да се изплъзне от убиеца, просяците се разбягаха на всички страни, стопявайки се в тълпата.
Писарят скочи от коня и хукна след едноокия, който се провираше пъргаво между хората, разблъсквайки с патерицата тези, които не се отръпваха достатъчно бързо от пътя му.
Никой не се и опита да спре беглеца. Вместо това жителите на града се притискаха към стените или се смееха, сочейки с пръст просяка и неговия преследвач.