– И вие му повярвахте?
Просякът сви рамена.
– Парите му бяха съвсем истински. Златен солид! Толкова не изкарваме и за половин година. По знак на едноокия трябваше да скочим, да заобиколим чужденеца и хората му и да подплашим конете им. Той щял да свърши останалото. Нямахме представа, че става дума за убийство – мъжът притисна ръка към носа си, от който отново потече кръв. – Съгласихме се, разбира се. Това беше нищо работа за цената на една златна монета. Можеше да има и друга печалба. Вчера седя цял ден при нас, просеше и оглеждаше минувачите, но нищо не се случи. Днес също, докато не се появихте вие.
– Къде мога да го намеря?
Просякът сви рамена.
– Навърта се по пазарищата и около църквите, но не мога да кажа нищо конкретно. Когато има пари, обича да пие в "Продъненото гърне" – кръчмата е близо до Хиподрума – мъжът хвърли нервен поглед към Панарет, който искаше още вино. – Това е всичко, което знам, господарю. Сега ще изпълнете ли обещанието си?
Климент кимна, смигна на Невестулката, след което заповяда на войниците да се отдръпнат. Видели своя шанс, просяците се разбягаха и след миг от тях нямаше и следа.
– Хей! Какво става!? – Панарет скочи от мястото си и хукна към църквата. – Кой пусна тези мошеници?!
– Аз – отговори писарят и преди гъркът да успее да възрази, го дръпна за ръката на страни. – Нека оставим нещата така, както са. Най-важното е, че никой не пострада. Няма нужда да усложняваме допълнително положението, като ги водим в двореца. Тогава щеше да се налага да обясняваш кои са и какво се е случило.
Спартарият примигна неуверено. Явно не се бе сетил за това.
– Прав си! Щеше да трябва да се обяснявам и да пиша рапорти! Длъжник съм ти, българино! – Панарет махна с ръка и започна да крещи заповеди на хората си. След миг отрядът бе по конете и потегли отново.
Настаниха ги в просторна къща близо до форума на Бика. Стените бяха наскоро боядисани, прозорците имаха стъкла и дъбови капаци, таванът бе от дебели лакирани греди, между които висеше свещник на верига. Малката кухня беше светла и чиста, с голяма зидана печка с почернял отвор, дълга маса, столове и шкафове, пълни с калаени, оловни и тенекиени съдове. Климент предпочиташе да получи жилището на Дукум, но спартарият безцеремонно обяви, че такива са заповедите на императора. Войниците заеха долните етажи, Климент, Корсис и Невестулката щяха да спят над тях в две съседни стаи, обзаведени с ниски чамови легла, малки писалища и дървени сандъци.
След като се освежиха и преоблякоха, византиецът поведе Климент и Корсис по улиците на града. Този път Панарет и войниците му се движеха плътно обкръжили българите, гледайки ги мрачно, като че ли те бяха виновни за предишното нападение. Минаха през форума на Константин, на който върху огромна колона се извисяваше великият император, дал името си на града, и се промушиха през тълпите около Хиподрума, стигайки почти до края на полуострова.
Михаил ги прие в стария императорски дворец, широките прозорци на който разкриваха чудни гледки. От едната страна се виждаше Босфора, а от другата – мощният купол на патриаршеската църква "Света София".
Посрещна ги офицер от имперската стража с излъскана до блясък прилепнала ризница, украсена с кожени и сребърни орнаменти. Панарет доложи, че пътуването е преминало без усложнения и хвърляйки кратък поглед на писаря, се оттегли.
Поведоха ги през предверието – огромна зала, поддържана от високи мраморни колони, чиито под и стени бяха обсипани с мозайки. В ъглите, изпънати като струни, стояха дворцовите стражи, в къси туники, с облечени върху тях люспести леки брони, медни шлемове и дълги копия с дръжки от ясен. Качиха се по широки стълби от гранит, минаха по застланите с пурпурни пътеки коридори, по чиито стени бяха изрисувани библейски и антични сцени, без да спират да се дивят на фреските, статуите и разпятията, кое от кое по-богати и пищни. Обковите на вратите и прозорците бяха от чисто злато, спускащите се до пода пердета на прозорците от най-фина коприна, украсени с бисери, рубини и изумруди, мраморните плочи на стените и пода бяха излъскани до блясък. Подминаха няколко вътрешни водоскока и фонтани, в които плуваха златни рибки, а около тях бавно се клатеха пауни и лебеди, и стегнаха до високата дъбова врата на тронната зала, обкована със злато и сребро.
Подът бе от тъмнозелен мрамор, чиито златни нишки проблясваха под падащите лъчи на слънцето, влизащи през високи стъклени прозорци с дръжки от злато и слонова кост. Високи колони от яспис с позлатени краища и основи от сребро подпираха тавана, на който блестеше друго огромно златно слънце, чиито лъчи се отразяваха в поставените около него бисери, всеки от които не по малък от кокоше яйце. Стените бяха облицовани с бял мрамор, с висящи по тях тежки гоблени, везани със сърма, коприна и сребро. В ъглите стояха медни мангали, от които билки разпръскваха аромата си из цялата зала. Покрай стените бяха подредени стражи от личната охрана на императора, облечени с железни шлемове и стигащи до колената блестящи лорики[34], изплетени с най-фина плетка.