Выбрать главу

През средата минаваше дебела искряща пурпурна пътека, която стигаше до малък подиум, скован от резбовано абаносово и кедрово дърво, върху който, небрежно отпуснат на трона си, седеше императорът.

Михаил III, последният представител на Аморийската династия, се стори на писаря прекалено нисък. Пълничък, с подрязана до рамената кафява коса, зачервени очи, дълъг прав нос, мустаци и козя брадичка, той приличаше повече на дребен търговец, отколкото на най-великия владетел в света. На главата на императора се кипреше кръгла шапка от позлатена коприна, поръбена с кожа от катерица, с твърд форт в предната си част, украсен с най-големия рубин, който Климент някога бе виждал. Владетелят носеше дълга синя роба от фина вълна, с обшити със злато яка и маншети. Лека усмивка играеше по устните на Михаил, който час по час надигаше зелена чаша, украсена със смарагди, и си доливаше от сребърна гарафа с вино, поставена на дървена масичка близо до трона.

Императорът бе заобиколен от двама мъже, също богато облечени като него и по-възрастна жена в роба от сребро и сърмен пояс. Зад платформата на трона стоеше висок едър телохранител с руса коса, брада и мустаци, стиснал в лявата си ръка дълга двуостра брадва, а дясната поставил на дръжката на меча си. Сините му очи не спираха изпитателно да оглеждат новодошлите, търсейки в тях скрита опасност. Офицерът, който водеше писаря и помощника му, пристъпи напред и падна на едно коляно.

– Господарю, водя ви българския пратеник Климент точно както заповядахте!

Михаил махна пренебрежително с ръка, при което част от виното му се плисна по дървената платформа, но никой не си направи труда да го избърше. Писарят и Корсис се поклониха, а един от стоящите до трона, сериозен мъж с късо подстригана прошарена брада и златна катарама на дясното рамо, пристъпи напред и се поклони, сложил ръка на сърцето си.

– Приветствам ви от името на император Михаил с добре дошли! Надяваме се Господ да даде престоят ви в Константинопол да бъде благополучен и ползотворен, а между двете ни държави да цари мир и хармония, каквато подобава между истински християни – мъжът се поклони отново, след което направи широк жест с ръка.. – Аз съм кесарят Варда – представи се той. – Това са майката на императора Теодора и брат ми Петрон. Те също ви приветстват с добре дошли и ви поднасят почитанията си – обяви Варда, докато двете делегации се покланяха една на друга.

Климент с интерес огледа Петрон, тайния му информатор. Византиецът носеше широка зелена наметка, под която се виждаха обшити с бисери черни дрехи. На гърдите му висеше фина златна огърлица, тънките му устни бяха стиснати и побелели, а кафявите му очи избягваха погледа на писаря.

"Този човек ще ми създаде неприятности" – реши Климент, докато оглеждаше останалите.

Майката на императора, Теодора, бе висока и пълна, с коса, боядисана в странен червеникав оттенък, и големи черни очи. Личеше си, че като по-млада е била красавица и жена, свикнала да ѝ се подчиняват и изпълняват прищевките ѝ.

Климент отвори уста да отговори на поднесените приветствия, когато императорът неочаквано се размърда на трона си:

Събуйте ми обувките,

послушните робини на нозете ми.

И никой Бог дано не хвърли зло око

връз мене, като газя в тези пурпури![35] – извика той и се обърна към Теодора – Колко още ще трябва да търпя, майко? Имам и по-важна работа от това да се срещам с разни варвари!

– Те вече са християни – бързо го поправи Теодора и погледна посетителите с извинителна усмивка. – Ти самият си кръстник на владетеля им – княз Борис – Михаил.

– Не ме интересува! – Михаил стисна устни като нацупено дете. – Има далеч по-приятни занимания. Нека Варда се разправя с тях. И нямаха ли те вече пратеник в двореца? Какво стана с онзи плешивия с голямата глава?

– Кавханът Дукум загина при злополука, ваше величество – осведоми императора Варда. – Падна от коня и си строши врата.

Михаил се изкиска злобно, допи чашата си и след като установи, че гарафата му е празна, махна с ръка да му донесат още вино.

вернуться

35

Есхил – "Агамемнон". – Б. а.