– Така му се пада! – изграчи той, след което стана на крака и силно се олюля. – Така се пада на всички мръсни варвари, независимо дали са се покръстили, или не!
Императорът се опита да слезе от дървената платформа, но краката му се замотаха и той политна напред. В същия миг телохранителят му изскочи иззад трона и подхвана падащия си господар. След като се закрепи на крака, Михаил гневно дръпна ръката си.
– Много си позволяваш, Ингерн! – извика той и оправи пешовете на робата си. – Това, че спя с дъщеря ти, не значи, че и ти може да ме докосваш! Тръгвам си! – обяви владетелят и се заклати с криволичеща походка. – Вие правете каквото искате.
Климент, останал със зяпнали уста от това посрещане, внезапно осъзна, че императорът е мъртво пиян.
3
19 септември
Невестулката с лекота проследи просяка, който Панарет удари. Помощникът на писаря обърна наметката си, която от вътрешната страна беше цялата в кръпки, вдигна качулката ѝ, за да прикрие лицето си, хвърли малко прах върху ботушите си и тръгна след Нестор.
Предпазните му мерки се оказаха излишни. Просякът, заедно с още двама дрипльовци, вървеше по криволичещите улички на града, без да се огледа нито веднъж. Тримата спътници си шушукаха, с лекота проправяйки си път през вечерната тълпа. Рошавите им глави ту изскачаха, ту изчезваха сред множеството от хора. Напичащото слънце най-после се бе скрило, от залива подухваше лек ветрец и жителите на Константинопол бяха наизлезли да се поразходят в приятната прохлада.
Прекосиха река Ликус, минаха покрай триумфалната арка на форума на Аркадий[36] и се насочиха към портата на свети Емилиян. Тази част на града бе осеяна с евтини кръчми и странноприемници, пълни предимно с моряци, защото съвсем наблизо се намираше Елефтериус, едно от най-големите пристанища на града.
Нестор и другарите му се шмугнаха в една от кръчмите, над която висеше обрасла с мъх табела с името "Кораба на Ной", и без да се замисля, Невестулката ги последва.
Помещението се оказа ниско и схлупено, но за сметка на това просторно, добре проветрено и чисто. По стените на заведението по двойки висяха главите на препарирани животни, откъдето, бързо съобрази Невестулката, идваше и името му.
Просяците се настаниха на една от масите близо до дебела дървена колона, поръчаха си вино и печено и продължиха да си шепнат тихичко, час по час поглеждайки към вратата, сякаш очакват някого.
Невестулката седна в един от ъглите, все така без да сваля качулката си, извади няколко медни монети и започна да върти една от тях между пръстите си. Помощникът на писаря внезапно усети глад, давайки си сметка, че не е хапвал нищо от сутринта.
Сякаш прочел мислите му, до него се приближи съдържателят – висок прегърбен мъж с ниско чело, и забърса масата с не особено чиста кърпа.
Невестулката се дръпна още по-назад в сенките, свали качулката си и поиска нещо за ядене и пиене, докато редеше медните си монети в редичка пред себе си.
С широк замах кръчмарят прибра парите и си тръгна, викайки към кухнята. Сополиво момче донесе на Невестулката халба бира и паница с месо и протегна ръка за бакшиш, но помощникът на писаря го отпъди, без да му даде нищо. Достатъчно се бе охарчил вече.
След като свършиха с яденето, просяците разчистиха масата и извадиха зарове. Увлечени в играта, Нестор и приятелите му бързо се разпалиха и скоро от масата им се понесоха викове, смях и ругатни. Няколко монети смениха притежателя си, играещите се кръстеха и духаха на стиснатите си юмруци. Нестор печелеше и скоро по подпухналото му от удара лице се изписа доволна усмивка. Невестулката го засърбяха ръцете да отиде при тях и да пробва поне един от номерата си. Сигурно можеше да спечели някоя и друга монета, с която да си върне дадените за ядене пари. Вместо това бившият джебчия се наведе над паницата си и задъвка храната. Месото беше вкусно, а бирата, макар и разредена, лека и пивка.
Тримата просяци така и не забелязаха кога вратата се отвори и в кръчмата влезе нов посетител. Качулката му беше вдигната, в едната си ръка държеше патерица, дрехите му бяха стари и одърпани. Странникът поспря за малко на прага, колкото да огледа помещението, след което с твърда крачка тръгна към масата, на която се бяха разположили Нестор и приятелите му.
– Какво става тук? – попита той и свали качулката си. Над дългия месест нос и добре поддържаните мустаци, пълно с гняв блестеше само едно око, а другото бе скрито под черна превръзка. – Мисля, че се бяхме разбрали да не играеш комар, Несторе?! Знаеш как завърши това последния път. И защо си довлякъл тия двамата?
36
Флавий Аркадий, император на Източната римска империя (395-408 г.), сочен от някои историци за първия византийски император. Слаботелесен и глуповат, приеман за слаб владетел.. – Б. а.