– Стига, Фидипиде, какво толкова? Позабавлявахме се малко измърмори просякът, докато прибираше парите и заровете от масата.
Нестор махна на двамата си другари и те с мърморене си тръгнаха, гледайки злобно новодошлия. Без да им обръща внимание, той се настани на местата им и високо поиска печено и вино. Поръчката му бе изпълнена веднага. Лично собственикът му донесе пиенето и храната, кланяйки се угоднически, все едно сервира на някой принц.
За разлика от Нестор, едноокият се оказа доста по-предпазлив. Фидипид не спираше да се оглеждаше, докато се хранеше и втренчено оглеждаше всеки новодошъл. Погледът му бързо обходи останалите посетители в просторната зала и дълго се задържа в ъгъла, в който се бе сврял Невестулката.
След като се наяде, едноокият се оригна шумно и си поръча още вино. Наведе се над Нестор, преметна ръка през рамото му и бързо започна да му говори.
Двамата просяци продължиха да се черпят още около час. Невестулката изяде печеното си и бавно отпиваше от бирата, чудейки се дали ще му стигне, или ще трябва да се охарчва за нова. С раздразнение установи, че пътуването в чужбина има и лошите си страни. Тук цените бяха много по-високи отколкото у дома.
Най-накрая Фидипид и Нестор изпразниха гарафата с вино, хвърлиха няколко монети на масата и се надигнаха да си ходят.
Невестулката изчака да излязат, след което последва примера им. Малко остана да ги изпусне. Макар да бяха пили, просяците се движеха бързо, а силуетите им се губеха в тъмнината. Помощникът на писаря ги видя миг преди да завият в една от съседните улици и се втурна след тях.
Този път Невестулката беше по-внимателен, защото Фидипид постоянно се обръщаше да провери дали няма някой зад гърба му. За щастие по улиците все още имаше хора, а и достатъчно сенки, в които да се прикрие.
Вървяха дълго, все покрай стената на града. Яките зидове, обрасли с мъх, лишеи и бурени, се издигаха високо в небето, тук-там между камъните се стичаше вода, плъхове, котки и кучета се криеха по дупките в основите им.
Стигнаха до пристанището, но го заобиколиха, без да излизат на кея, отклониха се за малко от стената на града, но скоро улицата пак изви покрай нея. От доковете се носеше мирис на водорасли, смола и дърво, чуваше се как вълните се разбиват в камъните на крепостта и подвикванията на останалите на вахта юнги.
Често срещаха пияни моряци, с нашарени от татуировки тела, които преплитаха крака и пееха неприлични песни. Свикнали с поведението им, патрулите не ги закачаха, но видеха ли войниците, просяците се спотайваха в ъглите или сводовете на къщите, а Невестулката бързаше да последва примера им.
Постепенно минувачите оредяха, чат-пат се срещаха само закъснели търговци или чираци, бързащи да се приберат в дома си, и преследването стана по-трудно. Почти бяха стигнали до източната част на града, когато едноокият неочаквано се обърна, спря и дълго оглежда улицата зад гърба си. Невестулката отскочи в свода на близката врага, но Фидипид остана дълго загледан точно там, където беше скривалището му. Дори и да видя преследвача си, просякът не се издаде с нищо. Само хвана под ръка спътника си и започна да върви по-бързо, свивайки неочаквано в страничните улички.
Навлязоха в гъсто заселения район на Хиподрума в най-старата част на града. Тук минувачите бяха повече, както и войниците, по ъглите имаше закачени факли, фенери и мангали с благоухания.
Двамата просяци продължаваха пътя си, от време на време се чуваше високият писклив глас на Нестор. Фидипид няколко пъти спира, за да огледа улицата зад гърба си, но Невестулката успяваше да се прикрие на време.
Убийството стана най-неочаквано.
Едноокият залитна, като че ли краката не го държат, и се опря на рамото на другаря си, търсейки опора. За миг проблесна стомана, след което Фидипид прегърна Нестор, подхващайки го по-здраво под мишниците и зави в най-близката пресечка.
Помощникът на писаря се затича, за да не изпусне просяците и също сви в уличката. Тук бе тъмно и усойно, чуваха се нечий смях, закани и отекващи по камъните стъпки. По ъглите стари проститутки примамваха клиенти, разчитайки да са изпили достатъчно вино или тъмнината да скрие възрастта им, на една от оградите се чернееше силуетът на някакъв пияница.
Забързан, Невестулката щеше да го подмине, когато човекът изведнъж се извъртя и загубил равновесие, тупна на земята. Нещо в движенията му привлече интереса на бившия джебчия. Колкото и да беше пиян, човек не падаше по този начин.